На 21 януари църквата почита паметта на свети мъченик Неофит – небесен закрилник на патриарх Неофит. На този ден се чества паметта и на свети Максим Изповедник, който пък беше небесен закрилник на покойния патриарх Максим.

а 21 януари православната църква почита св. преподобни Максим Изповедник, св. мъченик Неофит от Витиния, св. мъченици Евгений, Канидий, Валериан и Акила.

Св. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни православни църковни отци.
Той е роден в богато и уважавано семейство. Водил е усилена борба срещу навлизащата монотелитска ерес, според която християнството не било богочовешка религия.

Отказал се от длъжността си на секретар на императора, светецът се оттеглил в света обител и се съсредоточил върху философията.
В знак на почит го провъзгласили за игумен, но светецът отказал и предпочел уединението. След този период се отправил към Африка, за да се бори с езичеството.

Красноречието и доводите му го направили нежелан за владетелите и впоследствие бил съден в Цариград като държавен изменник, след което изпратен на заточение в Тракия.
След години отново бил подложен на изтезания, за да не може повече да пази и проповядва вярата си. Същата съдба сполетяла и свети Анастасий. Двамата били изпратени на заточение.

На 21 януари се празнува и Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден.

От 1951 г. 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите, затова празникът ще бъде отбелязан официално и в много болници и АГ-отделения в страната.

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" – жените, които помагали при раждане на младите булки и невести. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец.

Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи.

Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото.

Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

На днешната дата имен ден празнуват Валери, Валерия, Максим, Максимилиан, Агнеса, Неофит.