Приемането на танка Т-14 „Армата” се намира на границата между забавянето в сроковете и временното отлагане. Министерството на отбраната и производителят „Уралвагонзавод” не дават информация. Засега договор е подписан само за 100 танка за опитна експлоатация. Всичко остава в сферата на предположенията, но най-вероятно причините са в кръга на неотработени детайли в революционната компоновка.
Руските танкови войски обаче се нуждаят от обновяване, защото „зад Урал” все още има поделения със стари модели машини. Военните споменават брой от 2300 танка към 2025 г.
 
В Челябинск активно модернизират танковете Т-72 и Т-90. Това обаче е недостатъчно. Така на дневен ред излезе разконсервирането на „реактивния” Т-80БВ. Машината е приета на въоръжение през 1985 г. и не е осъвременявана. От 1991 г. танкът е „безпризорен”.
 
Машината е разработена през 1970-те години в Ленинград и е първият руски танк с газотурбинен двигател. Преди него с такъв мотор е само шведският Strv 103, произвеждан през 1960-те години. И понеже тогава турбореактивни двигатели се използвали само в авиацията, Т-80 получил име „реактивен”.
 
Новаторската идея в някаква степен дошла от разработвания през 1960-те години вертолет Ми-2, чиито два двигателя развивали 43 хил оборота в минута, но редуктор ги намалявал до необходимото.
 
Смелото инженерно решение повишило съществено мощността на многогоривния двигател и скоростта на танка достигнала 75 км/час. Повишила се плавността на хода, подобрили се силовите характеристики. Възникнали два недостатъка, с първия от които успели да се справят в достатъчна степен – голямата запрашеност на бойното поле не се отразявала добре на турбината.
 
Вторият проблем за големия разход на гориво останал нерешен – по шосе Т-80 без дозареждане можел да измине 350-400 км, а по пресечена местност – 250-300 км. При дизеловия Т-72 тези показатели са съответно 500-700 км и 320-650 км. Поради тази причина е създаден моделът Т-80УД с дизелов двигател, предаден на Харковския танкостроителен завод (сега е в Украйна).
 
Сега, след разпадането на СССР и възприемане на подчертано отбранителна военна доктрина, руснаците си дават сметка, че няма да ползват дълбоки „танкови клинове” в Западна Европа и всъщност отбранителните боеве са с малка дълбочина и дозареждането на машините няма да е проблем при предварително организирана система от складове за ГСМ. Това довежда до „реанимирането” на Т-80.
 
В руските Сухопътни войски се намират 4700 танка Т-80 от различни модели, като голяма част са консервирани. Едва ли всички могат да бъдат възстановени и модернизирани до съвременни изисквания. Но дори това да са само 1000 машини, те ще натоварят производствените мощности на Уралвагонзавод, а след това да бъдат директно изпратени в Крайния Север – там пускането на дизеловите двигатели е истински проблем при ниски температури, а газотурбинните двигатели работят даже по-добре.
 
В Уралвагонзавод извършват дълбока модернизация на танка Т-80БВ до равнище Т-80БВМ. Очаква се изпитанията му да завършат до пролетта. Още миналата година е сключен договор като начало за обновяване на два танкови батальона (62 танка).
 
Какво представлява Т-80БВМ? Заради допълнителното брониране масата му нарасгва с 5 тона и достига 48 тона. Новият газотурбинен двигател е по-мощен и мощността му достига 1250 к.с.
 
Усилена е челната бронезащита, поставени са противокумулативни екрани. Обновените танкове ще са с новата динамична защита „Реликт” като на „Армата”.
 
Завършват изпитанията на комплекса за динамична защита „Арена-М”, която ще подобри двойно степента на оцеляване при долитане на противотанкови боеприпаси.
 
Увеличена е огневата мощ – ново оръдие, нов прицел, двойно подобрена групираност на оръдейните попадения, способност за изстрелване на ПТУР.
 
В резултат на модернизирането Т-80БВМ по бойна ефективност се равнява на танка Т-72Б3.
 
Една от последните новини за обновяването на руските танкови войски гласи, че Министерството на отбраната възнамерява да купи 400 броя от модернизирания Т-90М, който обаче е доста по-скъп Т-80БВМ.
 
Превод: БЛИЦ