Семейство от Велико Търново завъртя интересен бизнес с помощта на чушкопек (СНИМКА)

С чушкопек Бойко и Малвина превръщат стъклени отпадъци в бижута, съобщи в-к „Борба“.

Двамата работят само с един чушкопек, пригоден за пещ, и няколко инструмента, които Бойко сам си е модифицирал. И двамата са от Велико Търново, имат си свои пътища поотделно, а от три години съдбата им е обща. Бижутата, които двамата създават, са плод на постоянни експерименти. Бойко и Малвина правят обеци и колиета, стъклени сувенири и малки пластики.

Понеже стъкленият материал е изключително скъп, те разчитат на приятели, които събират за тях стъкълца от улиците и по плажа. Много рядко двамата могат да си позволят да направят поръчка по интернет. „За съжаление, стъклото, до което имаме достъп, е най-вече зелено, кафяво или прозрачно. От време на време, ако някой реши да бутилира ракия в синя бутилка, това си е направо късмет за нас. Други цветове има в интернет”, разказва Малвина. Тя е дизайнерът в тандема, а Бойко е експериментаторът.

Самият той вече не помни колко чушкопека са паднали жертва в името на изкуството. Но за истинска пещ за стъкло двамата само могат да мечтаят. „Всичко започна преди време, когато една моя приятелка ме попита дали не мога да й направя нещо, което да подари на своя приятелка за рождения й ден. И аз измайсторих обеци от стъкло. После, когато се влюбих в Малвина, направих и за нея”, връща се към началото Бойко. Първите бижута се получили от раз, обаче след това, когато започнал да прави по-големи количества, технологията започнала да му се изплъзва.

„Стъклото трябва да се загрее до много висока температура, за да омекне, и аз го обработвам, докато е още меко и податливо. Обаче не нагряването е проблемът. Като сложиш добро уплътнение на чушкопека, температурата бързо се вдига до 900 градуса. Голямата тънкост е в охлаждането. Нямаш си представа колко размекнати парченца готов материал съм погубил от бързане. Рязката смяна на температурата просто проваля стъклото”, допълва Бойко. И разказва за неуспешните си опити, в които изваждал стъклото от пещта и го оставял на хладно да изстине по-бързо. Но вместо да изстива, стъклото просто се напуквало и се разпадало на малки парченца. Така Бойко разбрал две неща за стъклото: то не обича стреса и най-важното – стъклото е като жената, ако не го докосваш с нежност и внимание, не се поддава. Затова, захване ли се да работи с този материал, майсторът се зарежда с търпение и чака цяло денонощие, докато стъклото изстине.

„Основната работа е, докато стъклото е меко. Тогава го обработвам с инструменти, които сам съм си направил. Някои съм си създал, някои съм нагодил. С тях му придавам форма, с тях рисувам”, обяснява Бойко, докато показва десетките обеци и колиета, които той и Малвина са създали заедно.
колкото и да изглежда странно, стъклените бижута могат да бъдат вечни, стига да не ги изпускаш, казва Малвина, която продължава да носи и да се хвали с двете сини обеци, които Бойко й направил като първи любовен подарък. Сега тя му помага, като измисля дизайните и рисува върху бижутата, защото много обича да рисува върху стъкло. Освен това се учи да бродира, може да тъче на стан и е майстор в плъстенето. Бижута от плъсти са другата голяма страст на Малвина, която изработва колиета, гривни, пръстени и се е хванала да обучава Бойко в иначе женската технология.

Бойко Борисов е завършил Факултета по изобразително изкуство във ВТУ в специалността „Педагогика на изобразителното изкуство – скулптура”. Миниатюрист е, затова, с какъвто и материал да се захване, прави от него минималистични произведения на изкуството. Не се страхува да сбърка, затова и работи на принципа проба – грешка. Сега се е захванал да експериментира с метал, бронз и полускъпоценни камъни. Първите два материала пуска в чушкопека и им гледа реакциите, а полускъпоценните камъни ги гравира. Това изкуство се нарича глиптика и на него Бойко се учи от проф.Малвина е възпитаничка на паралелката по изобразително изкуство в СОУ „Емилиян Станев”. След това решила рязко да промени посоката и завършила във Великотърновския университет история и география. Сега учи магистратура по етнология. „Само си мислех, че променям посоката. Оказа се, че изкуството и историята имат много общи неща, и аз го разбрах, когато започнах да работя над дипломната си работа за шевиците в България. И нямаше как да не запиша етнология”, разказва Малвина. Сега, като магистър, тя е решила да разшири дипломната си работа и се е концентрирала върху носиите на Долна Липница. Проучва тъмните цветове, които не са типични за цялата страна, изследва орнаментите, които са странно оскъдни и се срещат само по яката и по краищата на ръкавите и на ризата. Успяла да попадне на няколко автентични носии и с тъга признава, че й е писано да бъде свидетел как времето съсипва тъканите. „Гледам как молци изяждат историята ни, затова бързам да опиша всичко това и още повече бързам да се науча да бродирам и да плъстя, за да запазя каквото мога”, признава момичето. Да научи тънкостите на совалковата дантела, е другата мечта на Малвина, която споделя, че някой ден в сватбената си рокля ще втъче точно совалкова дантела. Сега момичето ходи при жените от работилница „Седянка” и бързо трупа умения като една от най-добрите ученички там.

Стефан Лазаров, който си остава единственият, овладял умението да гравира полускъпоценни камъни.
„Последният ми експеримент е наистина много див, обаче ще го доведа докрай. Заел съм се да превърна един гаечен ключ в нож. Просто е – изковавам му две уши, подострям го и готово. Но кога ще е готово, не знам”, усмихва се Бойко и признава, че за вдъхновение разчита на Малвина – неговата муза.
Двамата са родени във Велико Търново и от малки живеят на 100 метра един от друг. Видели се истински обаче преди три години в обща компания и оттогава са неразделни – и когато правят изкуство, и в живота.