Свидетелства за най-ранното винопроизводство бяха открити в Грузия – чрез химичен анализ на глинени стомни от Каменната ера, пише obekti.bg, позовавайки се на Science Alert. Тази находка измества възникването на винарството от днешен тип с още 1000 години назад, тъй като предишните най-стари следи от вино, открити в планините Загрос в Иран, датираха от 5400 – 5000 години пр. н.е.

Откритието, дело на екип от Университета на Торонто в Канада и Грузинския национален музей е също и много показателно – Грузия, която има дълга винарска традиция, се намира на кръстопътя между Западна Азия и Източна Европа, а сортът, открит по съдовете от неолитната епоха, е Vitus vinifera, или „евразийска лоза“, от която произлизат почти сортове съвременно вино.

„Безкрайното разнообразие от вкусове и аромати на днешните 8000 – 10 000 сорта грозде са крайният резултат от това, че питомната евразийска лоза е кръстосвана многократно с диви лози в различни местности, отново и отново – казва археологът Стивън Батюк от Университета на Торонто. – Евразийската лоза, която е в основата на 99,9 процента от виното, произвеждано днес, има своите корени в Кавказкия регион.“

Парчетата керамични съдове са открити при разкопки на неолитните селища Гадачрили Гора и Шулаверис Гора, като екипът по-късно потвърждава наличието на няколко киселини в остатъците от вино по съдовете – винена, ябълчена, янтарна и лимонена.

Учените смятат, че това химично свидетелство говори за част от живота на една ранна човешка цивилизация от края на Каменната епоха, в момента в който тя опознава нови среди и използва по най-добрия начин всички възможни ресурси. С което поставя и началото на винарския занаят.