Останки на антична сграда са намерени при археологическите разкопки под Бетонния мост в Пловдив. 

Едни каменни зидове са укрепвани с хоросан, други са на кална спойка – суха зидария, характерни за различни исторически периоди. 

„Към настоящия момент е трудно да се установи със сигурност през кой век е правен градежът. Любопитното е, че  сградата е била много голяма и представителна и попада в периферията, която даваме за територията на античния град”,  разказа ръководителят на археологическото проучване Петър Зидаров, цитиран от „Марица”.

Досега са разкрити два гроба – зидани, от римския период, а други два са напълно разрушени и от тях е останала само основата. Починалите са били кремирани, което показва, че не са от християнска религия, а езическа.

При разкопките е намерена и шахта с кръгла форма, дълбока три метра. Едно от предположенията е, че е била дренажна. Отстрани е зазидана с тухли. И тя е от старинен градеж.

Шестима археолози от София, Белоградчик, Пловдив, подпомагани от доброволци , започнаха миналата седмица разкопките, след като при реконструкцията на жп линията точно под Бетонния мост изскочиха древни гробове. От Национална компания „Железопътна инфраструктура” /НКЖИ/  и фирма „Трейс Груп Холд”, които изпълняват проекта за модернизация на ЖП възел –Пловдив, уведомиха Министерството на културата, както изисква законът.

Екипът, изпратен от Инспектората, потвърди ценната за историята находката – антична гробница, която датира края на втори – началото на трети век, пак според първите наблюдения. 

Строителството на новата жп линия и контактна мрежа беше спряно, но фирмата продължи да работи на моста.

Разкопките започнаха миналата седмица, след като от министерството издадоха разрешение за проучване на терена с дължина близо 50 метра, а от НКЖИ осигуриха 60 000 лева. Освен доброволците, в екипа се включиха преподаватели от Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия „Арх. Камен Петков”. С консултации помага и Ива Иванова, която е скулптор по керамика. В сградата е открита и пещ, също керамична. 

Усилена работа кипи на един от най-горещите обекти от 6 часа. Бетонният мост е окупиран от строителите, под моста археолозите с малки лопатки и четчици търпеливо разчистват оцелелите във вековете останки от античния Филипопол. Има и багер, но той отнема само горния пласт от пръстта, повече не смеят да използват техника, защото може да увреди артефакти, ако има такива.

Копае се на ръка, а земната маса се изнася с ръчни колички в „музикален” съпровод на машините, които горе пробиват бетона. Налага се археолозите да лягат по земята, за да стигнат до вече разкритите дълбочини.  Цялата информация, получена при разкопките, се записва, за да може впоследствие да се ползва.

Целият периметър на разкопките е ограден, а надпис на табелата гласи, че достъп за външни лица е забранен.

Още на втората минута се появява симпатична жена с каска. Оказва се, че това е координаторът по безопасност и здраве Фатме Кисьова и трябва да направи инструктаж за безопасност на  всички. Такъв инструктаж се прави всяка сутрин на всички работници по проекта на НКЖИ, включително и отгоре на Бетонния мост.

„В процес на разкриване сме и засега все още нямаме достатъчно данни. Всеки момент могат да изскочат нови детайли, които могат да опровергаят предположенията. Заради кремацията много малко кости са запазени и очакваме от БАН-София да дойде антрополог, който  да се опита да определи на каква възраст са хората,  погребани на това място”, обясни Петър Зидаров.

Засега са разкрити основите на зидовете на античната сграда не е намерена битова керамика, защото има вкопани в нея гробове.

„Ако погребенията бяха по християнски обичай, щяхме да кажем, че тук е бил храм, но кремацията никога не е била присъща на християнската религия”, допълни археологът.

Археолозите и доброволците работят от 6 часа сутринта до 13 часа и вечер се връщат на обекта. На разкопките няма грам сянка и слънцето започва да припича още преди пладне.

Онзи ден, когато чистихме един гроб, работихме до осем часа вечерта – 14 часа и в най-голямата жега. Невъзможно е да оставиш гроба непроверен докрай, защото може да има ценни артефакти, описва Петър Зидаров.

За проучването от министерството са определи 20 дни, но засега не е сигурно, че при разкопките няма да изскочи нещо ценно, което да удължи срока.

От НКЖИ и „Трейс Груп Холд” стискат пръсти археолозите да приключат час по-скоро, за да възстановят железния път и контактната мрежа под Бетонния мост. Според първоначалния план реконструкцията на железопътната инфраструктура в тази зона трябваше да приключи до 5 август и влаковете за Асеновград и Димитровград да минават през Централна гара.

Засега пътниците се качват и слизат на временния перон на Сточна гара.