Вампирите са древни същества, които поддържат младостта си, хранейки се с кръвта на живи хора. Това е, разбира се, в което ни убеждават фолклорът и юношеските романи, пише Discovery News, цитирани от агенция Фокус. Оказва се, че Космосът също има своите “смучещи кръв” звезди, които се захранват от други небесни тела. Тези вампири обаче съвсем не са измислица. Те са познати като “сини странници” и истинската им паразитна природа най-накрая е разкрита.

Звездната еволюция започва от плътни междузвездни облаци от газ, които колабират под въздействието на гравитацията. Често тези облаци съдържат достатъчно водород, за да дадат живот на много звезди. Със старта на термоядрени реакции в сърцевината си звездите се раждат и формират звездни купове. С времето звездите остаряват и изчерпват водорода си. Те умират като свръхнови или, ако имат маса като тази на Слънцето, се превръщат в червени гиганти, които накрая изхвърлят по-голямата част от плазмата си, оставяйки след себе си безжизнената звездна обвивка на бяло джудже.

Астрономите определят възрастта на звездите, като измерват светимостта им спрямо цвета им. Така те научават детайли за масата, температурата и възрастта. Най-общо казано, младите звезди са ярки, сини и горещи, докато по-старите са бледи, червени и студени.

Наблюдават се звездни купове, за които се знае, че са стари, но съдържат странно млади звезди. Те не се вместват в модела на звездна еволюция. Тези звезди не би трябвало да са там - те изглеждат сини, а се намират сред множество от червени звезди. Няма и газови облаци, които биха могли да захранят тези сини странници.

Учените предполагат, че сините странници не са млади, а са открили начин да прекъснат естественото си развитие и да върнат назад космическия часовник. Но как? Повечето звезди не са самотни като нашето Слънце. Приблизително половината звезди образуват двойки. Някои от тях орбитират толкова близо една до друга, че е възможно да разменят част от материята си, а понякога и да се слеят.

Използвайки наблюдения на космическия телескоп Hubble, изследователи от Уисконския университет, ръководени от Робърт Матьо, са открили емисии от синя звезда, съдържащи зловеща информация за паразитното й минало. Звездата се намира на около 5500 светлинни години и на пръв поглед изглежда като единична звезда. По-задълбочен анализ на спектъра й показва, че тя е едната от двойка звезди, а партньорът й е малко, плътно, древно бяло джудже. Вероятно синият странник е бил по-масивната от двете звезди и е започнал да изсмуква плазмата на по-малката звезда, увеличавайки масата си, за да се превърне в по-гореща, изглеждаща по-млада звезда. От звездната „жертва“ е останало малко бяло джудже, което орбитира и до днес като вкаменени останки от звезден скелет.

Физичните закономерности зад такива двойни звезди и съществуването на сини странници са ключова част от разбирането на звездната еволюция, тъй като се изчислява, че 25 процента от звездите в галактиката ни не са толкова млади, колкото изглеждат.