Картини на рая, ада и други образи, за които разказват пациенти, преживели кома, може да се обяснят без всякаква мистика, правейки анализ на физиологичните и психическите процеси.

Юрий Сердюков, доктор на философските науки от университета в Хабаровск, изхожда от неоспоримия факт, че при клиническата смърт, въпреки загубата на сензорен контакт с реалността, спирането на дишането и преустановяването на кръвообращението, мозъкът продължава да живее.

Неговата смърт настъпва постепенно. Но да се установи колко продължителен е самият процес, практически е невъзможно.

Това е така, тъй като понижаването на електрическата активност на мозъка в един момент излиза от предела на чувствителността на съвременната техника.

Британският реаниматолог Сам Парниа публикува през 2013 г. книга, в която се казва, че човекът може да бъде върнат към живота след 12, 24 и дори след 72 часа от настъпването на смъртта.

Мозъкът след смъртта живее доста дълго. Неговите клетки не умират 5 минути след спирането на сърцето, както се смяташе по-рано.

Според Юрий Сердюков, в предсмъртно състояние на съзнанието се случва разпад на психиката, човек губи способност за вербално-логическо мислене.

Субективната реалност се превръща в неразчленим поток от съновидни преживявания, създавани от спонтанната активност на мозъка.

Съдържанието на преживяванията е обусловено от 3 фактора:

1. Преживеният живот, започвайки от вътреутробния период, когато се формира способността за възприемане на звукова информация.

2. Вродени психически структури на личността, които са се формирали в перинаталния период.

3. Активизация на определени генетически структури в ситуаци на силен стрес, каквато се явява клиническата смърт.

Човекът е в състояние на влияе върху съдържанието на околосмъртните преживявания. За това е необходимо да се формира жизнеутвърждаващо световъзприятие, насочено да създава комплекс от устойчиви позитивни впечатления, способни да се съпротивляват на процесите на разпад в състояние на клиническа смърт.

Освен това околосмъртните преживявания протичат в условия, когато отсъстват естествени регулатори на времето – ритъм на сърцето, слънчева светлина. Поради това, субективно, те могат да продължават вечно.