Древен надпис на 1715 години върху мраморен постамент разчете видният епиграф Николай Шаранков в Пловдив. Думите са издялани на латински и старогръцки и са дело на управителя на провинция Тракия Емилий Александър.

Каменният блок бе открит при археологически разкопки в частен терен на ул. „Д-р Вълкович” до църквата „Света Марина” в Пловдив от екип с ръководител Елена Божинова и е датиран, че е от 303 година. Мраморният блок бил намерен на дълбочина от около 4 метра и разкрива интересни тайни за миналото на древния Пловдив. От текста е видно как управителят на провинция Тракия открито се подмазва на император Диоклециан, и хвали самия себе си.

„На нашия господар, най-благочестивия Гай Валерий Диоклециан - щастлив, непобедим август. Посвещава пресъвършенният Емилий Александър, управител на провинция Тракия, отдаден на неговата божественост”, гласи древният надпис. Най-вероятно мраморният блок с текста е бил постамент на голяма статуя, отново свързана с култа към императора. Укрепването на авторитета на императора била основна задача пред управителя на провинция Тракия, защото век по-рано империята е преживяла голяма криза. С идването си Диоклециан (284-305 г.) налага Домината – неограничена монархия с обожествяване на властта, което задържа с близо век разпадането на империята, разказват историците.

До момента на археологическия обект бе открита част от много масивна и представителна сграда, най-вероятно от римско време. Предполага се, че сградата е използвана за религиозни ритуали. В имота са открити и над 200 монети от различни епохи, бронзова статуетка на конче, чиято датировка все още не може да бъде уточнена, древна улица и много зидове край нея на къщи от Средновековието и Античността. На същото място преди дни археолозите разкриха улица от Средновековието, която следва трасето на друга древна улица от Античността. „Интересното е, че трасето й се използва и през Средновековието – 9-10 века по-късно. Около нея има останки от сгради, които през Средновековието са били разположени около улицата, в периода от 11-и до 14-и век”, казва Божинова. Междувременно на друг археологически обект в Пловдив при разкопки в двора на Медицинския университет екипът на Здравка Коркутова и Мая Мартинова разкриха гроб с трима покойници – двама възрастни и дете. Край тях имало погребани две костенурки. „Втората е по-малка и не е толкова добре запазена като първата”, каза пред Plovdiv-time Здравка Коркутова.

По думите й находката е без аналог в българската история. Според древните вярвания костенурките символизирали вечността.