Меркурий озадачаваше астрономите с цвета си. Планетата е твърде тъмна. По-тъмна от Луната, въпреки че съдържа значително по-малко желязо. Учени са разгадали тази мистерия и откритието им хвърля светлина върху удивителното минало на най-вътрешната планета в Слънчевата система, пише Gizmodo, цитиран от агенция Фокус.

Меркурий е покрит с дебел пласт графит - същият тъмно-сив, базиран на въглерод материал, който поставяме в моливите. Нещо повече, регионите от графит по повърхността на Меркурий днес може да са останки от дебела въглеродна кора, която се е формира от древен океан от лава, според проучване, публикувано в журнала Nature Geoscience.

“Това наистина беше голяма изненада,” казва Патрик Пепловски, планетарен учен от Университета “Джонс Хопкинс” в Сащ, който е водещ автор на изследването. “Въпросът е - ако на повърхността на Меркурий има определен процент въглерод, а на други планети няма, каква е причината за концентрацията?”

Учените за пръв път предположиха, че повърхността на Меркурий може да е тъмна заради съдържание на въглерод преди около една година. Извършвайки симулации с компютърен модел, астрономи установиха, че Меркурий вероятно е бил удрян от богати на графит комети в ранните дни на Слънчевата система.

Първото детайлно геоложко проучване на планетата е извършено от сондата MESSENGER на Националната космическа агенция на САЩ (NASA) в периода между 2011 и 2015 година. Апаратът е намерил първите преки доказателства за наличие на графит.

Данните за съдържанието на графит, събрани по време на прелитанията на ниска височина във финалната фаза на мисията, показват, че повърхността на Меркурий би могла да съдържа доста повече въглерод от други скалисти планети в нашата Слънчева система. Информацията от MESSENGER показва, че този въглерод по-скоро може да е дошъл от дълбините на планетата, а не е донесен от комети.

Когато Меркурий е бил млад и дори по-горещ от сега, повърхността му е била вряща магмена смес. Графитът може да е кристализирал от магмения океан, образувайки кора, чийто останки наблюдаваме на повърхността на планетата днес.

Проучването свидетелства за това колко малко знаем за най-малката планета в Слънчевата система, която е посетена от само две космически сонди. “Все още усъвършенстваме тезите си за формирането на системата Земя-Луна след множество експедиции”, изтъква Пепловски. “Да смятаме, че наистина разбираме ранната история на Меркурий е наивно.”