Загадъчната причина за вулканичната светкавица – странна и мощна мълния, която се образува единствено в облака пепел на изригващ вулкан, беше разкрита, пише obekti.bg.

Сега учените знаят не само откъде идва, но са открили и нов начин да измерят колко пепел изригва вулканът в реално време – което ще помогне да се разбере какво е качеството на въздуха по време на изригването и след него.

Преди да говорим за вулканичната светкавица, трябва да си припомним някои неща за обикновената. Тя се формира във вътрешността на облак, когато смесването на топъл и студен въздух причини натрупването на статично електричество. Горната част на облака е с положителен заряд, а долната – с отрицателен.

В началото въздухът действа като изолатор между положителните и отрицателните заряди в облака, и между облака и земята. Когато противоположните полюси се заредят достатъчно, изолационният капацитет на въздуха се разпада и следва бърз електрически разряд под формата на мълния. Това временно уравновесява заредените области, докато не се заредят отново.

Подобно нещо се случва и във вулканичната мълния, но с няколко разлики. Вулканичната светкавица се формира по-близо до земната повърхност и не се движи винаги надолу, както обикновената.

И, което е най-важно, тя се формира в облаци пепел, а не в обикновени облаци от водна пара, което я прави загадъчна сила, отнела доста време на учените.

Сега научен екип от Университета Лудвиг-Максимилиан в Германия изследва невероятните светкавици край връх Сакураджима в Япония, един от най-активните вулкани на планетата, като високоскоростен видео кадри и акустични анализи за наблюдението им.

След щателна проверка на събраните данни, учените установиха, че вулканичната мълния обикновено се поражда в по-ниската част на облака от пепел.

Изригващата от кратера магма електрифицира облака пепел над него. Зарядът се натрупва, както в обикновения облак и се формира мълния. Вулканичните мълнии са резултат от сложното разпределение на заряд в рамките на праховия облак, различно от това при буреносния облак, обясняват авторите на изследването, публикувано в Geophysical Research Letters.

При анализа на резултатите учените забелязват, че честотата на мълниите се увеличава правопорционално на размера на пепелния облак.

Те се надяват, че откритата от тях зависимост ще предложи нов начин да се прецени колко голямо е изригването и колко пепел е изхвърлена във въздуха, без изследователите да се поставят в опасност. В крайна сметка, мълниите се броят лесно и отдалеч.