Виктор Ангелов е първият българин Chef на петзвезден хотел в цял свят, и трикратен притежател на титлата „Ресторант на годината”. В гилдията е познат като „педанта в кухнята”. Той оглавява журито на MasterChef в България. Той е на 44 години от София. През 1991 г. завършва училището по туризъм и ресторантьорство като професионален готвач. Оттам насетне оглавява редица популярни ресторанти в България, Германия и Албания. През 2006 г. Виктор основава свой ресторант в София, който го прави трикратен носител на наградата „Ресторант на годината” на БАКХУС. Съорганизатор и член е на БАПГ (Българската асоциация на професионалните готвачи). Ето какво сподели Виктор Ангелов дни преди старта на MasterChef.
- Chef Ангелов, какво да очакват зрителите от новия сезон на предаването MasterChef?
- Едно зрелищно шоу, много изненади, силни персонажи. Експлозия от вкусове, комбинации, които дори ние като главни готвачи не сме си представяли. Това, което успяват да ни предложат хоби-готвачите с техните смели идеи, е изненадващо и за нас. 

- Ще ми разкажете ли нещо забавно от миналите два сезона? 
- Със сигурност има изобилие от скандални случки. Скандално е много модерна дума в момента. Даже участниците говорят колко скандално ястие са направили и колко скандално вкусно е. Има много забавни случки. Най-интересни са реакциите им, когато по интонация разбират, че ще ги изгоним, но в крайна сметка останат в шоуто за още някое и друго състезание. 

- Зрителите смятат, че вие сте „лошото ченге” между тримата Chef-ове. Защо е така?
- Това сигурно журналистите го смятат, едва ли зрителите.

- Не, чел съм и коментари в социалната мрежа. Наистина хората така виждат нещата. 
- Генерално не харесвам социалните мрежи. Зрителите получават 45 минути от 14-часовия снимачен ден. Много синтезиран вариант. Не мога да повлияя на образа, който си съставят в главите. Обяснението, описанието за себе си, което мога да направя е, че съм човек, който изисква и няма как да е по друг начин, защото хората, които идват при нас, се борят за титлата най-добър хоби готвач в България и 100 000 лева. Логично е да 

изисквам от тях да умеят повече

от всяка средно статистическа домакиня у дома. 

- Какви бяха отношенията ви с другите Chef-ове преди формата?
- По-скоро формални. Познавахме се отпреди. Не бих казал приятели, защото приятел е човек, с който се виждаш един-два пъти седмично и прекарвате доста време заедно. Ние с тях по-скоро имахме задочни и формални отношение. След формата контактите ни зачестиха и по-скоро вече са приятелски.


Радва се на щастлив брак с три деца 

- А вярно ли е, че сте първият българин, Chef на 5-звезден хотел в цял свят? 
- Аз оглавих „Шератон София” през 2000 година. Бях под 30-годишен, главен готвач на 5-звезден хотел. След това заминавах в Албания, където отново отворих „Шератон”. Работил съм във Франкфурт, но там не съм бил главен готвач.

- Как се роди любовта към кулинарията? 
- При мен тя дойде в последствие. Аз имах амбиции да се занимавам с автомобили и двигатели, но не се получиха нещата. След това по идея на баща ми, който е фин кулинар, се записах да уча за готвач. Беше ми интересно, след това поработих в български почивни станции и ресторанти. Обаче ми омръзна, защото се готвеше едно и също по онова време. Имах възможност да замина за Германия и чак там ме озари философията в готварството. 

- За да се занимавате с готвене ли заминахте, или по друга причина?
- Да, отидох там като готвач. Отидох да се пробвам, но от едно пробване останах 3 години. Получавах огромно насърчаване от началниците си и на 6-тия месец, въпреки беглите си познания по немски, бях водещ на екип от 3-ма души немци. 

- Защо се върнахте? Предполагам заплатата там е много по-добра от тази тук?
- Любов. Заради жена. Вече ми е съпруга и имаме семейство. В никакъв случай не съжалявам за направения избор. Доста време я чаках. Тя беше семейна, аз никога не съм досаждал и не съм пречил. Бях наблизо, чисто приятелски, но флуидите си летят между хората. В крайна сметка се намерихме и всичко е наред. 

- Каква е тайната на хармонията в отношенията?
- Моята теория е, че хората се разделят, защото когато започнат да живеят заедно, очакванията им са твърде високи един към друг. Животът е толкова кратък, че ако го изживееш в критика и негодувание, ще ти бъде много криво, като си легнеш на смъртния одър. 

- Едно от децата ви учи кулинария. Вие ли я подтикнахте към тази стъпка?
- Да, средната ни дъщеря учи хотелиерство и ресторантьорство в Холандия. Най-голямото ни момче в сектор сигурност. А най-малката ни дъщеря до момента показва всестранни интереси. Ние като всяко мега амбициозно семейство сме я записали на 200 неща - спорт, музика, рисуване. Сигурно всичко, което тя няма да стане след време, сме я записали (смее се). Не, по никакъв начин не съм повлиял аз върху решението на дъщеря ни за ученето в Холандия. 


С останалите двама кулинари от шоуто са станали приятели

- Каква е разликата между немския и българския клиент?
- О, по-скоро каква е приликата. Хубавото при българите е, че излизаме всяка вечер да се храним навън. Немците излизат само петък и събота. Хубавото при немците е, че имат култура на поръчване и хранене. Те излизат да се насладят на един ресторант и ценят труда на тези, които са се погрижили за тях. Докато българинът винаги е с една силна претенция, че много знае и разбира заради интернет и фейсбук. Той дава възможност на

всеки нещастник да вярва, че е специалист в нещо, само защото е прочел статиите на 10 блогъри

които до вчера са мили чистачките на колите по улиците, сега обаче вече са блогъри и то кулинарни. И това е неприятничко. 

- Казват, че сте педант в кухнята, а в живота такъв ли сте?
- Старая се да не съм толкова. Кухнята трябва да е едно свещено чисто място. Трябва да влезеш с чисти мисли, добри помисли и положителна енергия. 

- Понеже заговорихме за Интернет, има много статии за война на готвачите в България. Имате ли врагове в кулинарните среди? 
- Аз не воювам с никого. Нямам време за фейсбук. Смятам, че хората, които се занимават с подобни неща, нямат работа. Аз не мога да се оплача от това и нямам време за подобни интриги. 

- Имали ли сте конфликт с клиент, който не е бил доволен от ваше ястие? 
- Първо клиенти в нашия ресторант е забранена дума. Ние ги наричаме гости. Клиент е някой, от който взимаш, а гост е някой, на който даваш. Аз предпочитам хората, които идват в нашия ресторант, да имат усещане, че получават, а не че им се отнема нещо. 
Сега като ме питате, се сещам за една ситуация от преди години, но той е много известен кисел софийски гъзар. И предпочитам да не му споделям името. Не стига, че го изгоних, а и го замерих с очилата му. Те паднаха, докато го гонех и аз го замерих с тях. Беше си абсолютно заслужено и бих го направил пак. 

Всяка една част от животното трябва да се използва  

„Липсата на отношение към продукта ме побърква. Това да вземеш парче - дали зеленчук, дали месо, да отрежеш най-хубавата част от него, и ‘‘отпадъците‘‘ да ги изхвърлиш, вместо да направиш от тях хубав сос или бульон. Трябва да имаш отношение през цялото време. Примерно, ако убиеш една сърна и я вкараш в кухнята си, от ноктите на копитата й до мозъка, с всяка една част от тялото трябва да можеш да приготвиш нещо. Иначе си убил животното напразно”, споделя той. 

Интервю на Костадин КОСТОВ, "ШОУ"