Чувствах се винаги защитена в ръцете му. Може би защото за мен той бе най-силният? Или може би защото за него аз бях най-крехкото създание на света? Която и да бе причината, щом ръцете му сключваха силна прегръдка около тялото ми, сърцето ми започваше да бие по-бързо от нормалното... Винаги бебе, винаги... Липсваш ми. Това написа едно смазано от болка момиче - Лора, гаджето на убития в Борисовата градина 16-годишен Георги.
Приятели във Фейсбук напразно се опитват да я утешат.<br /> <br /> <u><em> Лора продължава да говори с любимия си:</em></u><br /> <br /> Беше дълъг ден без теб.<br /> И ще ти кажа всичко за него, когато те видя отново!<br /> Изминахме дълъг път, откъдето започнахме.<br /> О, и ще ти кажа всичко за него, когато те видя отново!<br /> Когато те видя отново!<br /> <br /> По дяволите, кой да знае?<br /> Хубавите неща, които преживяхме...<br /> Че аз ще стоя тук и ще говоря на теб...<br /> За друг път...<br /> Знам, обичахме да караме по пътищата и да се смеем...<br /> Но нещо ми подсказа, че това няма да продължава вечно...<br /> Трябваше да превключим...<br /> Да погледнем на нещата различно...<br /> Да видим по-голямата картинка...<br /> Това бяха онези дни, когато усилената работа винаги се отплащаше...<br /> Сега те виждам на едно по-добро място...<br /> <br /> Остави светлината да те води по пътя...<br /> Пази всеки спомен, когато си тръгнеш...<br /> И всеки път, по който поемеш... винаги ще те води у дома!<br /> <br /> Точно един ден, а ми липсваш като за хиляди... Обичам те и нещата ще се разберат, бебе... почивай в мир<br /> &nbsp; <br />