„Защо Дейвид Камерън (британският премиер – бел. ред.) е толкова мълчалив за превземането на Палмира, владяна от останки на "Ислямска държава"? В края на краищата именно сирийската армия – подкрепяна от ливанската „Хизбула“, иранците и руснаците – изгони убийците от Палмира“, пита в последното издание на британския „Индипендънт“ неговият кореспондент в Близкия изток Робърт Фиск. Базираният в Бейрут журналист, който е получавал много международни награди, описва саркастично объркването у западните държави от ключовата победа на армията на Башар Асад над бойци на „Ислямска държава“.
Връщането на Палмира, римския град на царица Зенобия. И ние мълчим. Да, приятели, лошите победиха, нали? Иначе щяхме да празнуваме, не е ли така?&ldquo;, пише авторът. Той обръща внимание, че по-малко от седмица след терористичните нападения в Брюксел, за които отговорност пое &bdquo;Ислямска държава&ldquo;, от Лондон и Вашингтон няма никаква реакция, вместо да се радват на успеха в борбата срещу терористите. &bdquo;Господата Обама и Камерън мълчат като гробовете, в които &quot;Ислямска държава&quot; прати толкова много жертви&hellip; Сирийската армия с подкрепата, разбира се, на руснаците на Владимир Путин изхвърля клоуните на &quot;Ислямска държава&quot; от града, а ние не се решаваме да произнесем една дума и да кажем: Добра работа&ldquo;, продължава кореспондентът.<br /> <br /> &bdquo;Когато Палмира падна миналата година, предсказахме, че това означава и падане на Башар Асад. Замълчахме и не отговорихме на главния въпрос на сирийската армия: щом американците ненавиждат ИД толкова много, защо не атакуват конвоите със самоубийци, които се хвърлят срещу позициите на сирийската армия по фронтовата линия. Защо не атакуваха ИД?, пита Робърт Фиск и цитира сирийски генерал, който му задал същия въпрос: &bdquo;Ако американците желаеха да унищожат ИД, защо не ги бомбардираха, щом ги зърнеха&ldquo;. Генералът загубил сина си, който участвал в отбраната на Хомс. Много от неговите войници били заловени и обезглавени сред руините на Палмира.<br /> <br /> &bdquo;Путин обърна внимание на това, говореше открито и много точно предвиди връщането на Палмира. Негови самолети атакуваха ИД - но американските не атакуваха &ndash; преди настъплението на сирийската армия. Само се засмях като прочетох, че американсото командване наредило две нападения срещу ИД край Палмира дни преди завладяването й от режима. По този начин ни казаха всичко, което трябва да знаем за американската &bdquo;война срещу тероризма&ldquo;. Те искаха да унищожат ИД, но не съвсем.&ldquo;<br /> <br /> &bdquo;В края на краищата сирийската армия с подкрепата на &bdquo;Хизбула&ldquo; от Ливан, иранците и руснаците изгониха убийците от Палмира и може би &ndash; боже, опази от такъв успех &ndash; ще атакуват &bdquo;столицата&ldquo; на ИД Рака. Много пъти съм писал, че бъдещето на Сирия ще се реши от сирийската армия. Ако тя завладее Рака &ndash; и пътьом Деир ез Зор, където &quot;Фронт ал Нусра&quot; срина църквата в памет на арменския геноцид и разхвърля по улиците костите на загиналите през 1915 г. християни - уверявам ви, че пак ще мълчите&ldquo;, възмущава се журналистът.<br /> <br /> &bdquo;Нали щяхме да унищожаваме ИД? Забравете. Това е работа на Путин. И на Асад. Молете за мир, момчета. Това е всичко. И Женева (с мирните преговори &ndash; бел. ред.) А къде по-точно е тя?&ldquo;&nbsp;