Предизборната платформа на БСП е доста амбициозна. Това каза политологът проф. Александър Маринов във връзка с решенията на заседанието на 49-ия Конгрес на БСП, цитиран от "Фокус".
„Според мен щеше да бъде добре да включва някой по-ясно изведени приоритети, тъй като всичко това е много хубаво, но все пак едва ли може да се осъществи в рамките на един мандат. Затова би било добре да има няколко приоритета, които са ясна цел на евентуалното бъдещо управление на Социалистическата партия или доминирано от нея“, каза проф. Маринов.

По думите му платформата визира много широк кръг от проблеми. Според него повечето от идеите са добри, но когато става дума за управление "дяволът е в детайлите". „Всяка една от тези големи цели, които са десетки да бъде разгледана в детайлите, какво точно се има предвид, как ще се осъществява, да се направи една преценка на ресурсите. Измежду всички тези хубави неща би трябвало да се определят няколко, които ще залегнат като непосредствени цели, които ще залегнат в следващия 4-годишен мандат.

Вече казах, че една голяма част от нещата, за които се говореше при подготовката на конгреса обхващат доста по-дълъг времеви хоризонт и не биха могли да бъдат осъществени в рамките на четири години. Това също е важно да се види каква е логиката, т.е. с какво се започва сега, за да се продължи по-нататък, включително до този далечен хоризонт от 20-30 години, за който се говори.

По принцип е добре българските политици да мислят стратегически, но трябва да се прецени кое да бъде приоритетът“, допълни проф. Маринов. По думите му звучи много примамливо да има 8 млн. българи и нито един под прага на бедността. Той обясни, че няма страна в света, в която да не живеят хора под прага на бедността. Проф. Маринов уточни, че това е и логиката на самото понятие "праг на бедността" и няма как това да се избегне.

„Вероятно една голяма част от обществото би погледнало положително на така констатираните проблеми и набелязаните цели. Друг е въпросът дали ще има доверието, че БСП наистина има намерение и може да ги реализира успешно. Тук вече трябва да търсим и други доказателства и аргументи. Например кои ще бъдат хората, които ще реализират и разработват тези политики. Кои ще бъдат съюзниците на БСП, тъй като практически едва ли БСП ще може да управлява сама дори да спечели изборите.

С кого ще управлява, какви компромиси ще трябва да прави. Нещата са доста по-сложни и това общо взето ще се отрази на възприемането на посланията на БСП, но като съдържание те кореспондират на нагласите на по-голямата част от българското общество“, допълни политологът. 

"Коалиционната рамка на БСП цели да ограничи изкуствените й партньори, но е по-добре партията да се яви сама на изборите", каза още той.

По думите му новата рамка цели да се отправи едно послание за някакви правила на взаимоотношенията. „Една част от партньорите на БСП в досегашната коалиция „БСП лява България“ на изборите играха срещу нея, което е доста странно. БСП няма никаква нужда от такъв тип партньорства, по-добре да си се явява сама или да привлича определени личности и граждански среди в своите листи, а не да прави предизборни партийни коалиции“, каза проф. Маринов.

По отношение на смененото име на коалицията „БСП лява България“ на „БСП за България“, той посочи, че не вижда дълбок замисъл в това. „Вероятно се предполага, че БСП по дефиниция е лява партия, така че трябва да се премахне тавтологията. Освен това е очевидно някакво внушение, че освен БСП няма ляво. Такива биха могли да бъдат интерпретациите, но не смятам, че точно тази смяна на думите има някакво особено значение“, допълни политологът.

Според него самият конгрес вероятно ще изиграе някаква вътрешнопартийна роля като източник на импулс, но за обществото едва ли има толкова силно отражение. „Големият въпрос е как всички тези идеи, послания, намерения на БСП ще стигнат до хората в следващите два месеца“, обясни политологът проф. Александър Маринов.