През август 2014 г. Христо Георгиев – Ицо Полицая, който бе застрелян при престрелка с ченгета вчера, се решава да проговори и дава ексклузивно интервю за агенция БЛИЦ. В него той разкрива някои подробности около обира на врачанския клон на „Асет банк”, за който е съден, както и защо стреля по полицаи по време на гонката за ареста му.
Вижте какво казва Ицо Полицая в първото си и последно интервю за медиите, дадено пред БЛИЦ:
 
- Христо, колко време сте били служител в МВР?
- От 2004 до 2010 година. Бил съм оперативен работник в сектор „Криминална полиция“ по линия взломни кражби и домове.
 
- Защо точно вие, защо точно вас топят за престъпления, които казвате, че не сте извършил?
- Аз малко смешни ги направих - два-три пъти се опитваха да ме хванат, но не успяха. Някои висши полицаи явно не искат да разкажа тези неща, които току-що разказах...
 
- Казвате ми, че ви „топят” за банковия грабеж, но стана ясно, че родният ви брат е направил самопризнания. Другият задържан – Иван Иванов свидетелствал ли е против вас?
- Не. Той не е говорил нищо. Той търсеше работа при брат ми, а аз случайно ги засякох в апартамента и после решиха, че аз съм им шефът. Чел съм делото за грабежа на банката и мога да кажа, че нямат никакви доказателства, освен показанията на брат ми, който е бил накаран да говори някакви неща. В последствие той е оттеглил показанията си, когато вече е имал адвокат. Показанията не са дадени пред съдия, те са дадени даже извън града, водили са го, без да знае къде, тормозен е три дни от полицията без прокурор да му наложи 72 часа - абсолютно незаконно! Точно този ден, в който е извършен грабежът, никой не ме е виждал във Враца. Има показания на една банкерка, която е казала, че през деня е видяла някого, който прилича на мен, да минава оттам, но това е малко спорно. Няма записи от камери. Няма СРС-та. Извършителите са били маскирани, така че охранителите не могат да разпознаят хората, които са ги ограбили. Интересното по това дело е, че никой не знае откъде са парите...
 
- Бяха намерени над 3000 лева у брат ви при ареста...
- Те намират в брат ми дребни пари, той работи с такива суми – 4-5 хил. лева, фирмата му е данъчно регистрирана. А собствениците на парите, които са били задигнати, дават несвързани обяснения. Инкасото не е точно инкасо, парите са на банката, а пък тази фирмата ги била давала тези пари като заем, но нямат документи за тези пари... По делото има данни, че е бил само един служител на инкасото, бил е с нерегламентирана кола, пресрещнали са го двама човека и са му взели торбата с парите. Според прокуратурата, които разполагат само с данни, дадени им от фирмата, са били 90 хиляди лева, но собствениците на парите не могат да представят документи за тях, били са кешови, без документи т.е., в торбата е можело и да няма никакви пари.
 
- Има информация, че банката е на Младен Михалев-Маджо. Вие казахте, че представители на една трибуквена групировка са ви търсили - така ли е?
- Да. От медиите разбрах, че Маджо е собственик на тази банка и че в нея се въртят негови пари от цигари. Фирмата, която казва, че парите са нейни, също била негова или на негови хора. Маджо живее в Швейцария и може би дори не е разбрал какво се е случило. Но след като се разчу, че са щели да идват мутри да ме търсят, един мой близък, бизнесмен, без мое знание, е отишъл да пита може ли нещо да се направи, ако трябва, да се възстановят щетите, които някой друг е причинил. Но хората казали, че въпросът не опира до пари и щели да ме намерят...
 
- Кои хора, с кого е говорил, и те от името на Маджо ли са се представили?
- Не. Говорил е с някои главорези. Но явно полицията във Враца е под тяхно влияние, защото явно много с желание работят. Само тази информация, че те търсят хора от групировките, е достатъчна за един нормален човек да се скрие.
 
- А вие как разбрахте, че ви търсят главорези?
- Разбрах от медиите, че ме търсят. А от моя близък разбрах, че ще бъда „оправен”. Човекът беше видимо притеснен и аз дори му се скарах: „Защо отиваш да предлагаш пари за неща, за които нямам нищо общо?“. Човекът дори ме съветва да не излизам отвътре, защото ме чакат. Не са добре нещата, както и да ги гледаш...
 
- При ареста ви в Чепинци стреляхте ли по полицаите?
- Не. В колата ми имаше намерено оръжие, но не е използвано изобщо. Там светнаха фенерите, аз излязох с вдигнати ръце, легитимирах се, легнах и се предадох. Но и в „Света Троица” не съм стрелял по полицаи! Когато стана пукотевицата тогава, шефът на СДВР на грабежите, сега е в Седмо РУП, Илиев се казва, беше единственият човек, който ми повярва и реши да провери случая. Беше извикал издирвачите от Софийско, които са присъствали на пукотевицата, и те му бяха казали, че не съм стрелял по тях, че от моя страна няма стрелба. Не знам дали обаче ще си признаят това. Потулиха нещата. Сигурно тази история един ден ще я напиша на книга. Но не се знае дали ще имам възможност, защото такива като мен…
 
- Казвате „такива като мен” - какъв сте вие?
- Аз съм такъв, който е враг на всички в момента. За полицаите съм ренегат - те мразят техните, които са минали от другата страна. А всъщност най-добрите престъпници в България са полицаи. Или бивши полицаи. Или контролирани от действащи полицаи.
 
- А защо един полицай минава от другата страна?
- Може би в полицията той прави много по-гнусни престъпления, от които се срамува... Може би полицията е просто една добре организирана престъпна структура...
 
- Какво ви се е налагало да правите в полицията, докато сте били действащ полицай?
- Какво ли не! Да набеждаваш хора, да заключваш хора, да обираш хора...
 
- Нима това ви идва като заповед от началника?!
- Да. Точно така.
 
- А кому е нужно това, за какво се прави?
- Защото някой човек е платил един друг човек да бъде отстранен. Най-добрият начин да отстраниш някого е чрез полицията. За 24 часа този човек го ликвидираме, прибран, задържан, прокурорът му налага 72 часа, после съдът го оставя в ареста.
 
- Т.е., да разбирам ли, че преди време си разчистваха сметки, като се гърмяха по улиците, а сега се вкарват по затворите, за да се вадят от играта?
- Да. Точно така. Така става по-лесно, по-бързо, по-чисто и по-евтино.

Мария ЦВЕТКОВА