Българинът Борис Анзов работи като журналист в Русия и е отразявал много горещи точки на планетата. Пътувал е четири пъти със самолета Ту-154, разбил се рано тази сутрин. Той се съгласи да предостави кадри, направени в падналия самолет и да разкаже пред БЛИЦ своите наблюдения за него, както и да разкрие какви са мерките за сигурност за тези, които пътуват.
- Казвате, че сте се разминал на косъм от смъртта и сте могъл да бъдете и вие на борда, разкажете повече.
- Върнах се от Ирак наскоро, където отразявах битката за Мосул и именно пристигнах в Русия, защото се готвехме да заминем отново за Сирия. В момента са коледни празници, а аз чаках покана от министерство на отбраната. Обикновено поканите стават в последния момент, могат да ни се обадят тази вечер и да кажат – утре сутринта летите, казват къде да се срещнем, взимат ни с автобуси и ни водят до летището. Нямаме предварителна информация и до последно не се знае как ще се пътува. Затова и аз съм в Москва, защото се готвех да излетя за Сирия.
 
- Пътувал сте и друг път в самолета, който падна?
- Пътувах със същия самолет по същия маршрут четири пъти. Тръгва се от военното летище Чакаловск в Москва до руската авиобаза. Последния път летяхме за Сирия с ансамбъла на Маринския театър, изнесоха концерт по случай освобождаването на Палмира. Беше голям концерт на Римския театър в Палмира.
 
- Вече има различни версии за трагедията, появи се дори такава, че самолетът може да е похитен, какви са мерките за сигурност?
- Много трудно е да бъде похитен военен самолет, на борда има и въоръжени, едва ли е имало похищение, тази версия я изключвам. Когато например кацат за зареждане, това на военна база и има страшни мерки за сигурност. Дори, когато казахме в Сирия в Латакия, много преди това се гасят всички светлини, затварят се прозорците и се изключват всички телефони, в пълна тишина и по този начин – около 4-5 сутринта обикновено самолетът каца на военното летище в Сирия.


Може би една от последните снимки на самолета,
който се разби тази сутрин

- През каква проверка минават пътниците?
- Проверката на пътниците е много голяма. Както се влиза в обикновено летище, получаваме листче, на което пише – „Транзит”. Има паспортен контрол, няколко рентгена, проверяват се багажите, камерите на журналистите се отварят, фотоапаратите – също, показва се дали работят, как светят, контролът е жесток. Екипажът в самолета е военен, самите летци. Те са опитни и по няколко души, дори има втори екип, който да ги замени. Първите седем седалки са за втория екипаж, дори там си почиват хората пред нас.


 
- Коментираше се и фактът дали този самолет не е бил прекалено амортизиран, така ли е според вас?
- Преди време пътувах в Дагестан, тогава също падна подобен самолет, който беше закупен от България – Ту-154. Тогава починаха две ключови фигури – братът на президента на Дагестан и майката на директора на конституционния съд. Има много самолети, които са купени от бившите страни, имахме голям флот, не изключвам дори и този да е бил купен от България. Тези самолети си летят на територията на Русия, тъй като е забранено да летят над Европа. Над Сирия – също няма проблем. Нямам информация откъде е този самолет, но правя аналог със самолета в Дагестан. Моите наблюдения за самолета са, че с него се пътува нормално. Но топ международни журналисти са пътували с нас и казаха, че може би е трябвало да се използва по-нов самолет, защото това прави лошо впечатление, изглежда стар, със стари седалки от 80-те години насам. Западните колеги казваха, че изглежда наистина овехтял, амортизиран. Летял съм с много руски военни самолети, почти цялата руска авиация знам. Има друг интересен момент – когато пристигнем на летището, ние си товарим багажа в самолета. Качва се войник и почва да ни подава куфарите. Всичко става самостоятелно. Винаги, когато сме летели, с нас бяха и други военни.  


 
- Каква е вашата версия все пак?
- Последният път, когато бях в Крим, трябваше да излетим. В самолета отпред, в самия нос на самолета се удари ято птици и бяха смачкали носа – това се случи при приземяването и чакахме друг самолет да дойде. Може и този път да е станало същото или да е влязла птица в двигателя на самолета, защото видях нещо подобно със собствените си очи. Тогава си спомням, че чакахме 12 часа, за да ни вземат. Изключвам външна намеса като причина за катастрофата. Да попаднеш на такъв полет е много сложно, защото това са журналисти от целия свят и трудно се прониква на такова място.
 
Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ