80% от Българите, живеещи в домакинства с много ниска трудова заетост, са застрашени от бедност. Това показват последните данни на Евростат. 

"Няма изненада в показателите. Но хората не трябва да бъркат данните - не става въпрос за 80% от всички българи, а от тези, които живеят в ниска трудова заетост. Те работят по 2-3 месеца в годината, това означава сезонна заетост, при тях отсъства трудов доход. Този тип домакинства са застрашени от бедност - това са домакинства с възрастни хора, с начално или ниско образование. Ако у нас при тях има 80% риск от бедност, то в Европа този показател е 60%", обясни икономистът Петър Ганев пред Bulgaria ON AIR.

Той уточни, че според данните на НСИ 20% от българите живеят в бедност, а в крайна са 10% или около 650 000 души. 

"Те са отдалечени от линията на бедността, те не се движат, при тях няма трудова мобилност. При 10 от 20-те процента има някаква мобилност, намират работа, издигат се, а най-долните 10% си стоят там. Трудно е да се достигне до тях и да им се помогне", уточни Ганев.

По думите му в страната няма икономическа криза. Такава би имало, ако се стигне до трайна безработица, каквато имаше в началото на пандемията от Ковид-19, когато стотици хиляди хора останаха без работа и доходи.

"Заплатите продължават да нарастват, очаквано на фона на инфлацията, икономиката работи, тя все още се възстановява. Кризата, ако ни удари, тя няма да е вътрешна. Ако се появи рецесия в Западния свят, това ще се пренесе тук, ще понесем по-добре ударите, защото сме по-подготвени. Но няма как Европа да изпадне в рецесия, а България - не", прогнозира икономистът.

Според него е неизбежно увеличение на минималната работна заплата за следваща година, като то трябва да бъде по-голямо от досегашните 50-60 лв.

"Ако се формира бързо нова власт, до края на октомври, тя трябва да има времето да внесе бюджета за следваща година до края на тази. Ако трудно се състави правителство и влезем във въртележка от нови избори, ще влезем в 2023 г. без бюджет. Ще ограничим потенциала на икономиката", убеден е Ганев.

Икономистът посочи, че сегашните социални мерки са широки и се разпиляват, затова не стигат до най-бедните.