Пълната либерализация на пазара ще стане след 5-10 години. Това прогнозира енергийният експерт проф. Атанас Тасев пред „Монитор“. По думите му главната пречка е не само енергийната бедност, а фактът, че в момента либерализираният пазар е дебалансиран, заради договорите за изкупуването на значителни количества електроенергия на преференциални (субсидирани) цени.
 
С либерализацията за инвеститорите (собствениците на такива централи) не се променя нищо. Те могат да продават за 60 лв./мегавата час и разликата им се покрива. от специалния фонд, заради договора за разликите. Според проф. Тасев е добре, че в предлаганите промени в Закона за енергетиката, с които се предвиждат ограничения за продажбите на субсидирана енергия на борсата, като се въведе минимална цена, която най-вероятно ще е 60 лв./мегават.
 
„Това намалява рисковете от дъмпинг и спасява държавните централи от фалит или излизане от пазара. Новите промени в Закона за енергетиката правят пазарът либерализиран, но няма да стане бързо. В другите държави от 10 години тече процесът. Няма да сме първенци, а ще бързаме бавно, стъпка по стъпка, което е по-безопасно. Видя се какво стана при пускането на борсата у нас. Опитните играчи веднага се възползваха, защото функционирането й не беше тествано по отношения на тях. Пример за това е известният случай как на борсата за 3 секунди бяха изтъргувани на ниска цена 180 мегавата за година напред“, поясни професорът.
 
„Не бива да се забравя, че каквото и да е нивото на либерализация винаги ще има регулация в „Пренос високо напрежение”, „Достъп високо напрежение”, и достъп и пренос за средно и ниско напрежение и преразпределението, като този режим ще си остане вечно, защото по този начин се регулират естествените монополи“, припомни Тасев.
 
На дискусия в София относно либерализацията на пазара председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев предложи да се помисли за по-голяма финансова самостоятелност на КЕВР, по подобие на БНБ и КФН, но в случая трябвало да се иска и мнението на финансовия министър. В рамките на обсъжданията стана ясно още, че промените в Закона за енергетиката, касаещи либерализацията, може да не влязат в сила от 1 юли, когато започва следващият регулаторен период.
 
Боян Кършаков от асоциация „Хидроенергия“ пък поиска излизането на производителите на зелена енергия на борсата да не намали рентабилността им.
 
Относно референтните цени, които ще се въведат, той предложи те да се определят за бъдещ период, а не на база на минали котировки на енергийната борса. С тази идея обаче не се съгласи Константин Стаменов от Асоциацията на големите енергийни консуматори. „Ние потребителите искаме промените в Закона за енергетиката да влязат в сила от 1 юли, защото от 14 години ги чакаме“, поясни той. Според него е правилно определянето на референтната цена за субсидираните производители да се прави на база на минал период според отчетените стойности на борсата, а не да се изчисляват незнайно как в кабинетите на чиновниците.
 
Адвокат Ясен Спасов предложи да се помисли за нотификация в ЕК на новите договори на субсидираните производители на ток, които те ще подпишат с Фонда за сигурност на енергийната система, след като законовите промени влязат в сила.