Потенциална война Русия-Украйна и санкции срещу Русия ще доведат до шокова инфлация в Европа. Това заяви финансовият министър Асен Василев, цитиран от Дарик радио.

Според него това ще доведе до спиране на газовите доставки, а оттам до шоково вдигане на цените и на петрола.

"Ако напрежението обаче спадне, това ще се отрази и на цените на енергоносителите и на инфлационния натиск", каза Василев.

По думите му за България антикризисният план при шокова инфлация е използването на български енергоизточници и ограничаване на износа на електроенергия. Василев обаче подчерта, че за целта страната ни трябва да получи позволението на Европейската комисия.

"Водим разговори и за общоевропейски отговор на рязък скок на цените на енергоносителите", каза Василев.

Бюджетът за 2022 г. е разчетен при 5.6% средногодишна инфлация. Според финансовия министър инфлационният пик ще бъде март-април, а втората половина на годината ще бъде с по-ниска инфлация.

Очакванията са Европейската централна банка в отговор на инфлацията да предприеме увеличение на лихвените проценти, но това ще става балансирано.

Въпреки силното поскъпване на потребителските стоки и услуги финансовият министър категорично не приема да се върви към намаляване на ДДС за хранителни продукти.

"Намаляването на ДДС не се отразява на крайната цена. Виждаме какво се случва с ресторантьорските услуги", каза отново Василев по повод предложението на президента Радев. Според него решението за намаляване на цените на храните е в политиката на подпомагане на земеделското министерство. 

"В новия програмен период България ще съфинансира в много по-голяма степен земеделската продукция. Другите държави дават максимално позволеното в ЕС съфинансиране, докато ние до момента сме подпомагали нашите земеделски стопани само на минимума от 15%. При това положение не може да очакваме от земеделците чудеса от храброст", заяви Василев.

Той не посочи точният процент, но поясни, че максималната ставка на националното финансиране на земеделска продукция в рамките на ЕС е 60%.

"Дори и при по-високата инфлация ръстът на доходите е изпреварващ", каза Василев. И посочи, че през 2021 г. средногодишната инфлация е около 4%, при 13% ръст на доходите, а за тази година при 5.6% средногодишна инфлация се очаква 17-18% ръст на доходите. Финансовият министър този път дори похвали фирмите, че реагирали адекватно на поскъпването на живота.

В държавния сектор обаче нямало планирано увеличение на доходите, преди да е извършена структурната реформа. "Имаме заложени средства за тази реформа, но те ще бъдат давани само на тези структури, които са прегледали и оптимизирали дейностите си и са ги дигитализирали", каза Василев.

Националният план за възстановяване и устойчивост ще бъде внесен в Еврокомисията през април, съобщи още Василев. Преди това в следващите няколко седмици от Брюксел трябва да получим одобрение на коригираните проекти в енергетиката, транспорта и дигитализацията. 

Според финансовия министер е напълно реалистично проектите, заложени в плана, да бъдат изпълнени до 2026 г. Затова и в него не били включени "тежки инфраструктурни проекти", които изискват по-дълъг период на реализация.

Бюджетът за 2022 г. е разчетен при 5.6% средногодишна инфлация. Според финансовия министър инфлационният пик ще бъде март-април, а втората половина на годината ще бъде с по-ниска инфлация. Очакванията са Европейската централна банка в отговор на инфлацията да предприеме увеличение на лихвените проценти, но това ще става балансирано.

Въпреки силното поскъпване на потребителските стоки и услуги финансовият министър категорично не приема да се върви към намаляване на ДДС за хранителни продукти. "Намаляването на ДДС не се отразява на крайната цена. Виждаме какво се случва с ресторантьорските услуги", каза отново Василев по повод предложението на президента Радев. Според него решението за намаляване на цените на храните е в политиката на подпомагане на земеделското министерство. 

"В новия програмен период България ще съфинансира в много по-голяма степен земеделската продукция. Другите държави дават максимално позволеното в ЕС съфинансиране, докато ние до момента сме подпомагали нашите земеделски стопани само на минимума от 15%. При това положение не може да очакваме от земеделците чудеса от храброст", заяви Василев.

Той не посочи точният процент, но поясни, че максималната ставка на националното финансиране на земеделска продукция в рамките на ЕС е 60%.

"Дори и при по-високата инфлация ръстът на доходите е изпреварващ", каза Василев. И посочи, че през 2021 г. средногодишната инфлация е около 4%, при 13% ръст на доходите, а за тази година при 5.6% средногодишна инфлация се очаква 17-18% ръст на доходите. Финансовият министър този път дори похвали фирмите, че реагирали адекватно на поскъпването на живота.

В държавния сектор обаче нямало планирано увеличение на доходите, преди да е извършена структурната реформа. "Имаме заложени средства за тази реформа, но те ще бъдат давани само на тези структури, които са прегледали и оптимизирали дейностите си и са ги дигитализирали", каза Василев.

Националният план за възстановяване и устойчивост ще бъде внесен в Еврокомисията през април, съобщи още Василев. Преди това в следващите няколко седмици от Брюксел трябва да получим одобрение на коригираните проекти в енергетиката, транспорта и дигитализацията. 

Според финансовия министер е напълно реалистично проектите, заложени в плана, да бъдат изпълнени до 2026 г. Затова и в него не били включени "тежки инфраструктурни проекти", които изискват по-дълъг период на реализация.

Един от новите енергийни проекти в плана е изграждането в Маришкия басейн на мощности за съхранение на електроенергия. По думите на Василев вече има силен интерес от американски и европейски компании към този проет. "Това не е нещо, в което сме пионери. Прави се и в други европейски държави. "Фолксваген" например планира до 2027 г. да изгради 8 такива мощности за 1 гигаватчаса годишно", каза Василев.

Самите батерии за съхранение на електроенергията също ще бъдат произвеждани в България. Ще се ползват и подстанциите на ЕСО, така че включването в електропреносната мрежа ще е много лесно.

Планираните мощности от 600 хил. мегаватчаса обаче ще служат да се покрива пиковата консумация на ток в страната с продължителност до 12 часа, обясни Василев. По думите му инвеститорите ще се търсят с отворен конкурс на ЕИБ, а държавата може да подпомогне проекта с поемане на разходите за определен период за фонд "Работна заплата".