Дебатът за бюджета се превръща в централния политически и икономически риск за страната. Според Любомир Дацов от Фискалния съвет приемането на бюджета, предложен от правителство в оставка, е по-опасно от работата с удължителен бюджет, защото залага грешни политики, които ще тежат на всяко следващо управление.
Бюджетът е политика, не техника
По думите на Любомир Дацов бюджетът не е счетоводен документ, а политически акт, който изразява приоритетите на конкретно правителство. Ако сегашният проект бъде приет, всяко следващо управление ще бъде принудено да го изпълнява поне една година. Затова според него е по-разумно бюджетът да бъде оттеглен и ново правителство да изготви собствена рамка. Проблемът, подчертава Дацов, не е технически, а изцяло политически.
Еврозоната не е заплаха, заплаха е лошият бюджет
Дацов е категоричен, че влизането в еврозоната с удължителен бюджет не крие технически рискове. Системите работят, плащанията могат да се извършват нормално и няма да възникнат по-сериозни проблеми от тези при приет бюджет.
Той определя членството в еврозоната като голям политически успех, но отбелязва, че настоящата ситуация не е логична и е резултат от натрупани грешки. По думите му заплатите като дял от БВП вече са на нивата на старите европейски държави, което обаче прави икономиката по-малко конкурентоспособна и затруднява догонващия растеж.
Раздаване „на калпак“ и изчерпан модел
Като сериозен проблем Дацов посочва социалните политики, които разпределят средства без достатъчно таргетиране. Тежестта на социалните плащания в редица сектори вече не отговаря на възможностите на икономиката.
Той настоява за премахване на автоматичните индексации и подчертава, че законът позволява всички плащания да продължат и при удължителен бюджет. Протестите срещу сегашния проект, по думите му, са именно защото той нарушава принципите на стабилност, ефективност и ефикасност.
Бюджет под налягане и нужда от нова стратегия
В интервю за БНР Любомир Дацов сравни бюджета с котел под пара, в който се помпа напрежение без механизъм за освобождаване. Според него налягането вече е критично и ако не се направят промени, рискът от „взрив“ е реален. Решението той вижда в удължителен бюджет, който да реши техническите въпроси, без да фиксира погрешни политики.
В дългосрочен план икономиката има нужда от по-висок дял на инвестициите – до 25-26% от БВП, системна оценка на публичните системи и умни реформи в образованието, здравеопазването и социалната сфера, обвързани пряко с бюджетния процес.
