България и Азербайджан действат за разширяване на енергийното си партньорство чрез Зеления енергиен коридор AGTB, заяви заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков по време на Енергийния форум в Баку. По думите му диверсификацията и междусистемната свързаност са ключови за сигурността, надеждността и устойчивостта на доставките в региона.
Темелков посочи, че Азербайджан вече осигурява съществена част от природния газ за България и съседни пазари. Следващата стъпка е подготовка на проучване, междуправителствено споразумение и пътна карта за новия коридор.
Газовото партньорство става основа за нови проекти
Кирил Темелков подчерта, че по дългосрочния договор между държавните компании България получава значителна част от природния газ за вътрешното си потребление от Азербайджан. Общото количество доставен азербайджански газ надхвърля 60 процента от годишното потребление на страната, като част от тези обеми се насочват и към пазарите в съседни държави.
Така Азербайджан се утвърждава като надежден и съществен партньор не само за България, но и за региона, посочи заместник-министърът. Именно затова София води активни преговори с Министерството на енергетиката на Азербайджан за разширяване на мащаба на сътрудничеството.
„Това е и причината да водим активни преговори с Министерството на енергетиката на Азербайджан за разширяване на мащаба на това сътрудничество. Зеленият енергиен коридор (AGTB) е логична стъпка в тази посока, защото свързаността и диверсификацията са двата ключови фактора за гарантиране на енергийната сигурност в региона“, заяви Темелков.
Баку събра енергийните играчи около темата за сигурността
Изявлението беше направено по време на традиционния Енергиен форум в Баку, който се провежда в рамките на 31-ото издание на Енергийната седмица в азербайджанската столица. Форумът е една от големите международни платформи за енергиен диалог, а министерската пленарна дискусия премина под надслова „Международно сътрудничество за устойчиво и диверсифицирано енергийно бъдеще“.
В дискусията участва и Кристина Бореро, директор „Енергийна сигурност“ в Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. Темата за устойчивата и диверсифицирана енергийна система беше поставена в контекст, в който регионалната свързаност вече не е само инфраструктурен въпрос, а пряк фактор за сигурността на доставките.
„България играе стратегическа роля за укрепване на регионалната енергийна свързаност“, заяви Темелков. По думите му страната има позиция, която позволява да бъде активен участник в проекти, свързващи Каспийския регион, Югоизточна Европа и по-широкия европейски енергиен пазар.
AGTB трябва да отвори път за възобновяема електроенергия
Заместник-министърът постави специален акцент върху Зеления енергиен коридор AGTB. Проектът, иницииран през 2024 г. от президентите Румен Радев и Илхам Алиев, цели да разшири възможностите за пренос и търговия с възобновяема електроенергия между двата региона.
„Проектът, иницииран още през 2024 г. от президентите Радев и Алиев, ще разшири възможностите за пренос и търговия с възобновяема електроенергия между двата региона. Работим интензивно по реализацията му и планираме да започнем предварително технико-икономическо проучване още през тази година съвместно с партньорите ни от Азербайджан, Турция и Грузия“, каза Темелков.
Така проектът преминава от политическа заявка към подготвителен етап, в който трябва да бъдат оценени техническите и икономическите параметри. Участието на четири държави по маршрута го превръща в регионална инициатива със значение за бъдещата електроенергийна свързаност между Каспийския регион и Югоизточна Европа.
Коридорът „Изток-Запад“ влиза в същата енергийна карта
Темелков изтъкна и активната роля на България в електроенергийния коридор „Изток-Запад“. Той го определи като мащабен проект за регионална свързаност, който обхваща страните от Балканския и Апенинския полуостров.
По думите му този проект ще създаде по-добри перспективи и за бъдещата реализация на Зеления газов коридор AGTB, който трябва да свърже Каспийския регион с електроенергийните мрежи в Югоизточна Европа. Така отделните инфраструктурни инициативи се разглеждат не като самостоятелни трасета, а като части от по-широка система за пренос, търговия и енергийна сигурност.
Заместник-министърът посочи, че подобни проекти са решаващи за по-пълното използване на потенциала за производство на електроенергия от възобновяеми източници в отделните държави. Особено място в този контекст заема Каспийският регион, който разполага със съществен потенциал за нови енергийни мощности.
Преходът изисква инфраструктура, съхранение и нисковъглеродни технологии
Според Темелков устойчивият енергиен преход не може да се случи само чрез нови източници на енергия. Той изисква паралелно развитие на инфраструктурата, съоръженията за съхранение и нисковъглеродните технологии, които да гарантират стабилност на системата.
„България ще продължи да надгражда и да подкрепя инвестициите в този аспект, защото именно диверсификацията в производството и разпределението на енергия създава предпоставки за високо ниво на енергийна независимост, сигурност в региона, надеждност и достъпност на енергията за обществото“, заяви той.
Така българската позиция поставя ударение върху комбинацията от нова инфраструктура и по-гъвкава енергийна система. Посланието е, че сигурността не идва само от един доставчик или един маршрут, а от мрежа от връзки, технологии и алтернативни източници.
Следващите стъпки ще се решават между четири държави
В Баку Кирил Темелков проведе разговори със заместник-министъра на енергетиката на Азербайджан Орхан Зейналов. Двете страни потвърдиха ангажиментите си към следващите действия по реализацията на Зеления енергиен коридор AGTB.
Сред тях са иницииране на междуправителствено споразумение между четирите държави по маршрута на проекта и изготвяне на детайлна пътна карта за подготовката и изпълнението му. Това означава, че политическата подкрепа трябва да бъде превърната в конкретен график, институционални ангажименти и технически решения.
Заместник-министърът проведе среща и с азербайджанската държавна компания SOCAR. Разговорите са били насочени към задълбочаване на регионалното сътрудничество и към възможности за съвместни проекти от взаимен интерес. В този формат газовото партньорство, новите коридори и бъдещата търговия с възобновяема енергия се очертават като части от една по-широка енергийна линия между България и Азербайджан.
