Точно година след решението България да влезе в еврозоната и малко повече от седем месеца след въвеждането на еврото, страната е обект на процедура за свръхдефицит. Икономистите Никола Филипов и Михаил Кръстев посочват, че причината не е приемането на единната европейска валута, а натрупаните през последните години структурни проблеми в публичните финанси, предава bTV.
По думите на Михаил Кръстев финансовата дисциплина в България се разколебава още от 2020 г. От тогава дефицитите се задълбочават, без да са предприети достатъчно структурни реформи.
Според него именно бюджетите, изготвени преди въвеждането на еврото, са довели страната до процедурата за свръхдефицит, а не самото членство в еврозоната.
Правителството носи вина
Икономистите са категорични, че настоящото правителство не носи вина за натрупания дефицит, тъй като управлява едва от два месеца. Те определят ситуацията като тежко наследство, натрупвано в продължение на няколко години наред.
По думите им държавата системно покрива големи дефицити чрез нов държавен дълг, а това допълнително влошава финансовото й състояние.
Според Никола Филипов еврозоната не е основната причина за повишаването на инфлацията. Той посочи, че еврото има ограничено отражение върху ценовите процеси, докато истинските причини се коренят в разходната политика и в липсата на фискална дисциплина.
Ограничения
Двамата икономисти напомниха, че правилото за максимален бюджетен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт важи за България още отпреди присъединяването й към еврозоната. Освен от европейските критерии, същото ограничение е предвидено и в Закона за публичните финанси.
Проблемът, според тях, е, че липсват реални санкции при неспазването на това правило, което позволява на политиците да надхвърлят заложените ограничения.
Бюджет 2026
Що се отнася до бюджета за 2026 г., анализаторите го оценяват като преходен, чиято основна цел е да изясни реалното състояние на държавните финанси. Те смятат, че по-съществено значение ще има бюджетът за 2027 г., когато управляващото мнозинство ще може да прилага собствена визия за фискалната политика, включително необходимите структурни реформи.
Специалистите отбелязват и че у нас дефицитното финансиране се е превърнало в обичайна практика. Според тях страната преживява период на икономически подем, през който би трябвало да формира бюджетни излишъци, а не да задълбочава дефицита си. Натрупаните по този начин резерви биха послужили като буфер при бъдещи икономически сътресения.
По данни на Министерството на финансите към края на юни дефицитът е достигнал около 2,4 млрд. евро, което се равнява на близо 2% от БВП. Михаил Кръстев определя това като притеснителен факт, защото първите шест месеца обичайно носят най-високите бюджетни приходи, докато по-голямата част от разходите се извършват през втората половина на годината.
Затова и двамата икономисти не вярват, че страната ще завърши годината с дефицит под 5% от БВП, независимо от заложените в бюджета прогнози. Според тях това би означавало, че България отново не изпълнява препоръките на Европейската комисия.
Брюксел поставя срок до 15 октомври, в който българското правителство трябва да представи конкретни мерки за свиване на бюджетния дефицит. Наред с това новите европейски фискални правила въвеждат таван за ръста на нетните публични разходи — не повече от 4,2% на година. Икономистите обаче предупреждават, че спазването на тези условия ще бъде трудно постижимо без сериозни структурни реформи.
Специалистите посочват, че прякото финансово наказание по процедурата за свръхдефицит не е основната опасност. Евентуалната санкция, чийто размер може да стигне до 0,05% от БВП, се задейства единствено при продължително неспазване на европейските препоръки.
По-съществен риск, според тях, е ефектът върху доверието на финансовите пазари. Членството в еврозоната обикновено подобрява кредитния рейтинг на страната и открива възможност за по-изгодни лихви при издаване на държавен дълг.
Процедурата за свръхдефицит обаче намалява този позитивен ефект и поставя под въпрос ползите от еврозоната. По този начин България поема риск да финансира бъдещите си разходи при по-високи разходи по дългов, което би се отразило и на държавния бюджет, и на икономиката като цяло.
