България затвърждава позицията си сред държавите, които изпълняват съюзническите изисквания на НАТО, като през 2025 г. е отделила 2,05% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана. По този показател страната ни заема място в „златната среда“ на Алианса – наравно с ядрената сила Франция и пред икономика като Италия, предава БГНЕС. Докато бюджетът ни е далеч от рекордните нива на държавите по източния фланг, той остава по-висок от разходите на редица развити европейски държави.
С постигнатите 2,05% България покрива и дори леко надхвърля минималния праг от 2%, заложен от НАТО. Това постижение я нарежда в средата на класацията сред 22-те страни, които съвместяват членство в Европейския съюз и Северноатлантическия пакт.
Сравнението с големите европейски сили е доста красноречиво: България инвестира същия процент от националната си икономика за отбрана като Франция (2,05%), която е сред основните военни стълбове на Алианса.
В същото време страната ни изпреварва Италия, чиито разходи за изминалата година възлизат на 2,01%.
В регионален мащаб страната ни заема трето място сред балканските държави в ЕС и НАТО. Лидери на Балканите са Гърция с 2,85% и Румъния с 2,28% от БВП, докато останалите съседни страни се движат в непосредствена близост до минималния праг.
Начело на общата класация остава Полша с внушителните 4,48% от БВП, следвана от балтийските републики, чиито бюджети надхвърлят 3%.
На този фон България попада в по-умерената група държави, които стриктно изпълняват ангажиментите си към НАТО, без обаче да достигат екстремните разходи, характерни за страните на първа линия до Русия.
Тъй като средният разход за отбрана на страните от ЕС в Алианса през 2025 г. е бил 2,5%, България се позиционира под средното равнище, но запазва преднина пред редица западноевропейски партньори.
Предизвикателствата пред София обаче тепърва предстоят. Новият ориентир, договорен на срещата на върха на НАТО в Хага, предвижда военните бюджети да достигнат 5% от БВП до 2035 г.
Това ще изправи България, както и по-голямата част от Европа, пред необходимостта от сериозно и постепенно увеличаване на инвестициите в сигурност през следващото десетилетие.
