Купувачите на извънградски имоти вече бягат от ремонти и търсят друго

Експлозията в цените от 2025 година, когато пазарът отчиташе рекордни скокове от над 15–20% заради масовия устрем към застраховане на спестяванията, вече официално е в историята

https://blitz.bg/ikonomika/kupuvachite-na-izvangradski-imoti-veche-byagat-ot-remonti-i-tarsyat-drugo_news1157718.html Blitz.bg

Пазарът на селски и извънградски имоти в България навлезе в дългоочаквана фаза на охлаждане и нормализиране през първата половина на 2026 година. След сериозния ценови скок от изминалата година, пазарът най-после затихва. Данните на Агенцията по вписванията и на водещите имотни компании показва, че купувачите вече са много по-селективни. Сделките отчитат лек спад на годишна база, а изкуствено надутите очаквания на продавачите се приземяват заради отминаващата еуфория от приемането на страната ни в еврозоната.

Експлозията в цените от 2025 година, когато пазарът отчиташе рекордни скокове от над 15–20% заради масовия устрем към застраховане на спестяванията, вече официално е в историята. Към днешна дата годишният ръст при селските къщи се е успокоил до здравословните 5% до 10%.

От Агенцията по вписванията отчитат и лек спад на вписаните сделки с между 10% и 12% на годишна база. Това не се дължи на липса на интерес, а на умишленото забавяне на темпото от страна на купувачите.

Времето, в което селските къщи се купуваха „на зелено“ или без оглед само по снимки, официално отмина. Днес хората преговарят по-дълго и настояват за реални пазарни оценки, като отказват да плащат исканите от продавачите космически цени.

Настоящото охлаждане всъщност е поредната фаза от мащабен шестгодишен цикъл, започнал още по време на ковид пандемията през 2020–2021 година, преминал през инфлационното убежище на земята през 2022–2023 година и подсилен от евро-очакванията през изминалия период.

Интересна еволюция се забелязва и в профила на купувача. Свободните кешови средства, които движеха пазара по време на високата инфлация, вече се отдръпват.

Пазарът в момента се крепи основно на активното ипотечно кредитиране, като делът на сделките с банково финансиране е нараснал от 30,3% до 36% към второто тримесечие на 2026 година.

Лихвите по жилищните кредити остават стабилни и атрактивни – в диапазона 2,3% – 3,0%, което мотивира младите и работещите дистанционно семейства да инвестират.

Тук обаче се крие и сериозен риск – след влизането в еврозоната лихвените нива у нас неизбежно ще се синхронизират с политиката на Европейската централна банка, което може да доведе до покачване на вноските по новите заеми в близко бъдеще.

Купувачите вече проявяват изключително високи изисквания към инфраструктурата. Старите и рушащи се селски къщи, изискващи мащабни ремонти, остават изолирани заради тежкия недостиг на майстори и главоломния скок в цените на строителните материали.

Вместо това се наблюдава микро-бум при парцелите в регулация, които имат осигурени ток, вода и целогодишен асфалтов път.

В радиус до 30–40 километра около София, включително в Костинброд, Елин Пелин, Сливница, Нови Искър, Божурище и селата около язовирите, цените на добре позиционираните парцели варират между 50 000 и 100 000 евро в зависимост от денивелацията.

В по-отдалечените райони, подходящи за сглобяеми къщи или къмпинг зони, парцелите се търгуват между 15 000 i 50 000 евро.

Анализът на пазара извежда на преден план огромно регионално разслоение, което превръща страната ни в съвкупност от напълно изолирани микропазари.

Абсолютен фаворит на купувачите остава Родопската яка в област Пловдив. Села като Марково, Белащица, Първенец, Брестник и Радиново практически се трансформираха в луксозни предградия, където готовите за нанасяне модерни къщи в затворени комплекси стартират от 180 000 евро и често надхвърлят 350 000 евро.

На този фон в дълбоката провинция и по-отдалечените части на Видинско, Монтанско и Силистренско селските къщи все още се продават на символични цени под 5 000 до 10 000 евро.

Районът около старата столица Велико Търново, включително селата Пчелище, Самоводене, Първомайци, както и Еленският и Дряновският балкан, удържа стабилни нива чрез специфичен профил купувачи.

Това са основно специалисти от IT сектора, чужденци и инвеститори в семейни вили, търсещи автентична архитектура, съчетана с чиста природа.

По Черноморието пък интересът е концентриран в радиус до 20 километра от брега – в районите на Аврен, Аксаково и Тополи за Варна, и Маринка, Каменар и селата около Поморие и Созопол за Бургас, където купувачите търсят баланс между селското спокойствие и възможността за лятна почивка.

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай