Октомври бележи пика на златната треска в България. Само за първите две седмици на месеца броят на клиентите, които влагат парите си в инвестиционно злато, е нараснал със 100% спрямо същия период на 2024 година.
Всеки десети, който отива да обменя левове в евро, в последния момент решава да купи злато, а според пазарните данни треската вече прераства в истинска истерия.
От началото на 2025 г. българите са закупили златни кюлчета и монети на стойност около 800 млн. лева, като до края на годината се очаква вложените средства в инвестиционно злато да надхвърлят 1 милиард лева – исторически рекорд за лични инвестиции в страната.
Злато вместо спестовна сметка
Паралелно с това растат и покупките на златни бижута – гривни, верижки и обеци. Пазарът е особено активен през лятото, когато българите, работещи в чужбина, се завръщат и избират да купуват злато у нас, където цените са по-ниски.
Така общите вложения в инвестиционно злато и бижута могат да достигнат 1 милиард лева още преди края на 2025 г.
Кои са купувачите на злато
„Това е ясен знак, че златото у нас се възприема все повече като реална финансова защита,“ коментира Макс Баклаян, управител на компанията Tavex, пред „Телеграф“.
Той и златарят Любомир Корчев са единодушни, че купувачите са повече от продавачите, независимо от това дали става дума за инвестиционно злато или бижута.
Профилът на купувачите е разнообразен – млади хора и компании, които търсят стабилност на капитала си, пояснява Баклаян.
При златните бижута клиентите са по-зрели и улегнали хора, докато най-младите „предпочитат пари в брой или бяло злато“.
„Има случаи, в които девойки идват на другия ден да продадат пръстен, който родителите са им купили“, разказва Корчев.
Глобалният контекст – истинската причина
Според Баклаян истерията около златото в България не се дължи основно на страха от въвеждането на еврото.
„Макар темата за преминаването към новата валута да присъства в обществото, реалният двигател зад засиленото търсене е глобалният контекст“, обяснява той.
В началото на октомври цената на златото премина границата от 4000 долара за унция и достигна дори 4500 долара, поставяйки нов исторически рекорд.
Причините са комплексни: геополитическо напрежение, спадащи лихви, висока инфлация и несигурност на финансовите пазари.
Дори централните банки увеличават златните си резерви, което влияе на нагласите на инвеститорите и на индивидуалните спестители.
„България е твърде малък пазар, за да може навлизането на еврото реално да повлияе на цената на златото,“ подчертава Баклаян.
За него сегашната вълна на интерес не е израз на страх, а на нарастваща финансова грамотност.
„Всеки ден телевизорът бълва новини за инвестициите в злато и хората се втурват да купуват,“ казва с усмивка Любомир Корчев.
Защо цената расте
„Ръстът на цените на жълтия метал е резултат от комбинация от икономически и геополитически фактори,“ обяснява Макс Баклаян.
От едната страна стоят обезценяващите се фиатни валути – долар, евро, юан – поради масовото печатане на пари и високите бюджетни дефицити.
Инфлацията остава висока, а лихвите в развитите икономики намаляват, което допълнително подкрепя търсенето на злато.
От другата страна стои геополитическата несигурност, която кара инвеститорите и централните банки да търсят сигурни активи.
Само за последните три години централните банки са натрупали около 1000 тона злато, посочва експертът.
Така благородният метал се утвърждава като стратегическо убежище за капитали по целия свят.
Според последната прогноза на Goldman Sachs, цената на златото може да достигне 4900 долара до края на 2026 г., а според анализа на Tavex – да надхвърли 5000 долара до края на десетилетието.
Българската народна банка увеличи златния си резерв
Паралелно с частните инвестиции, БНБ също засилва златните си позиции.
През 2025 г. централната банка закупи 2,05 тона (66 хиляди тройунции) злато, като част от подготовката за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.
От институцията обясняват, че покупката е в съответствие с изискванията на Европейската централна банка, според които страните, присъединяващи се към еврозоната, трябва да предоставят част от чуждестранните си резервни активи на ЕЦБ.
Чуждестранните резерви на БНБ включват валута и злато в съотношение 85% към 15%.
Към април 2025 г. България притежава приблизително 41 тона злато, съхранявани като част от националните валутни резерви.
Целта е да се гарантира стабилността на валутния курс и защита от икономически шокове – още едно доказателство, че златото остава универсален символ на доверие и устойчивост, както за институциите, така и за хората.
