Толкова за българското земеделие, където дебелите субсидии отиват за едни, а за други остават трохите. Репортажът е на Нова телевизия.
Пламен Тафраджийски от Кнежа е на 35 години и се занимава с фамилно земеделие от 2007 г. Днес обаче той признава, че е напът да се откаже. Под снега в момента стоят 24 декара със зеле, които той решава да не продава на посредници.
"Големите вериги и борсите дават 20 стотинки без ДДС – или 24 стотинки с ДДС. След като се платят надниците на работниците и амортизацията на техниката, всичко излиза на загуба. Единствено печелят борсите и прекупвачите“, обяснява Пламен.
Изправен пред невъзможността да реализира продукцията си на пазара, земеделецът взема необичайно решение – да подари зелето на всеки, който пожелае да отиде и да си набере сам. Резултатът обаче е още по-отчайващ.
„Минимум 50 тона останаха на полето. Никой не иска да дойде да си вземе – дори за животни или за лична консумация, а на зелето нищо му няма. Въпреки обявата, че е безплатно, хората са взели максимум 500 килограма“, разказва Пламен. На въпроса дали не му е жал за труда, той само вдига рамене – казва, че няма друг избор.
Всеки, който желае да си вземе от българското зеле, има още само седмица да го направи. След това Пламен ще влезе в нивата с трактора, за да зарие реколтата.
„Отива за „зелено наторяване“, макар че това е доста скъпо торене. Минаваме с плуга и дисковата брана и край. Догодина ще засадим само два-три декара, колкото да не е без нищо, и преминаваме към други култури“, споделя с разочарование младият мъж.
