В момента има големи разлики в цените на тока през деня и вечер, което създава несигурност у бизнеса. Тези разлики в цените може да бъдат намалени с над 25% при наличие на батерии за съхранение на електроенергия, заявяват от Соларна академия България.
Страната ни рискува да изостане, ако не приеме спешно регулаторна рамка за батерийни системи и гъвкавост на мрежата, допълват от организацията.
Според последните данни на SolarPower Europe, ЕС трябва да увеличи капацитета за енергийно съхранение 10 пъти до 2030 г., за да запази конкурентоспособността си и да интегрира нарастващия дял на възобновяемите източници. През 2024 г. Европа отбеляза ръст от 60% в батерийните системи.
На този фон България все още няма нито регулаторна рамка, нито национална стратегия за енергийно съхранение - въпреки рекордния растеж на ВЕИ през последните две години и нарастващите предизвикателства за електропреносната мрежа.
Това посочват от Соларна академия България в анализ на д-р инж. Веселин Тодоров - енергиен експерт и председател на организацията.
В началото на 2026 г. Европейската комисия ще представи първата в историята си Европейска стратегия за енергийно съхранение. “Това е последният сигнал към държавите членки. Енергийното съхранение не е допълнение към ВЕИ - то е гръбнакът, който определя дали една икономика може да бъде производителна, предвидима и конкурентоспособна”, казва д-р инж. Веселин Тодоров.
Липсата на регулации забавя проекти, увеличава разходите и поставя под риск бъдещи инвестиции. Рисковете за България са мрежа под напрежение, растящи разходи и забавени инвестиции. Според Соларна академия България сме изправени пред няколко критични риска.
Мрежата вече е под сериозно напрежение. Честите откази за присъединяване на нови ВЕИ проекти и ограничените възможности за управление на натоварването показват, че без съхранение България няма как да увеличава дела на чистата енергия.
Колебанията в цените се засилват - ниски цени през деня и високи вечер. Батерийни системи могат да намалят тези колебания с над 25%.
Регионите в Централна и Източна Европа вече привличат производители на батерии, заводи за компоненти, нови индустрии. “България има шанс да стане индустриален център в Югоизточна Европа, но без ясна рамка инвеститорите просто продължават към Румъния, Гърция или Унгария”, подчертава Тодоров.
Глобалната логика е ясна: без съхранение няма индустрия, няма енергийна сигурност, няма конкурентоспособност.
Енергийното съхранение се превръща в “скритата инфраструктура”, която определя къде се разполагат нови предприятия; какви енергийни разходи имат индустриите; дали една държава може да предлага предвидимост. “Ако България иска не просто да потребява, а да произвежда - тя трябва да започне да съхранява”, обобщава Тодоров.
