В последните месеци единствената тема в целия свят във всички медии бяха новините за развитието на пандемията от коронавируса. Постепенно на дневен ред както в България, така и в Европа се връщат леко забравени дискусии.
 
Един от най-важните казуси, който чака своето бързо решение, е именно реализацията на Зелената сделка, касаеща всички страни от ЕС. Целта е Съюзът да предостави безвъзмездно финансиране на членките си, за да създадат екологични мощности за производство на енергия. Чрез тези действия трябва да се постигне заложената цел за нулеви емисии в цяла Европа през 2050 година.
 
Но всеки един българин би попитал как това ще се случи в нашата страна? България е изключително зависима от въглищната енергетика. Над 60% от електрическата енергия на територията на държавата се произвежда от централи, които работят изцяло на въглища. Това означава, че ни предстои изключително сериозна работа в следващите 30 години.

За бъдещето на всички тези  мощности има 2 сценария. Или да бъдат затворени и хилядите, заети в тях да останат без препитание, или да бъдат напълно реконструирани към производство на енергия от по-екологично гориво или микс от няколко.
 
Различни топлофикации в различни части на страната публично  обявиха планове, поетапно да заменят въглищата с по-екологични горива, но ние се питаме дали това ще е достатъчно? Най-застъпени изглеждат природният газ и биомасата.
 
Например, Топлофикация Перник наскоро обяви, че се е оборудвала с 3 нови когенератора, които ще произвеждат общо 26 мв енергия. Стана ясно, че Топлофикация Русе е направила основен ремонт на част от съоръженията си и също ги е пригодила към производство на енергия със същото гориво.
 
Почти всички топлофикации в страната, както газови, така и въглищни, започнаха да произвеждат електрическа и топлинна енергия от т.нар. биомаса. Вероятно биомасата не е позната като гориво за обществото. Биомасата има разнообразни варианти. Най-разпространена е сламата, както и дървесните остатъци.

Биомаса са слънчогледовите люспи. Предимството на биомасата е фактът, че е на 100% екологична и се счита за възобновяем източник на енергия. Внедряването и в производството има и друга позитивна страна за дружествата.

Факт е, че тя е изключително достъпна в нашата страна и едновременно с това е евтино гориво. Ако се направи сравнение с цената на въглищата, например, сламата се продава на в пъти по-изгодна цена, а и екологичността не бива да се отчита като ключово предимство.

Очевидно българските производители на енергия започват да се преориентират, но ще бъде извървян дълъг път, докато напълно престанем да бъдем зависими от въглищата.

Едно от доказателствата е създаването на платформата “Brown to green”, в която централи на въглища и екологични сдружения се обединяват в опит да намерят най-добрия за всички страни начин за реализирането на Зелената сделка в странта. Предстои тепърва да разберем по какъв начин промяната ще се случи.