Производителите в България изнасят евтино стоките си за пазарите в чужбина и продават скъпо на потребителите в страната. Цените на производителите на стоките за вътрешния пазар за година са нараснали с 19,5%, показват данни на НСИ към края на януари. А цените на същите тези производители, но на стоките им за износ, са нараснали само с 9,6%, или два пъти по-малко, съобщава "Труд".

Огромна е разликата в промяната на цените на производителите на мебели. Предназначените за износ мебели за година са поскъпнали само с 9,3%. А повишението на цените на мебелите за вътрешния пазар е с 23,5%, или два пъти и половина повече.

Това може да се обясни с факта, че за да продават в чужбина българските производители трябва да се преборят с голяма конкуренция и не могат много да вдигат цените. Докато явно за пазара в страната това не е така. Производителите на дървен материал са вдигнали цените на стоките си за пазара в България с 31,4% за година, а поскъпването на дървения материал за износ е само със 7,5%.

Подобна е ситуацията и при храните, макар че там разликите не са толкова големи. Производителите на храни са вдигнали цените на продаваните в България стоки с 25,8 на сто за година, показват данните на НСИ. А храните за износ са поскъпнали по-малко - с 22,5%. Тенденцията редица производители да вдигат повече цените за вътрешния пазар не е от миналата година, когато инфлацията достигна рекордни нива.

Ако сравним сегашните цени на производителите на храни за вътрешния пазар спрямо нивото през 2015 г., се оказва че поскъпването за периода е с 60,9%. За същия период поскъпването на храните за износ е само с 48,5%. Любопитно е, че храните за износ през януари дори леко поевтиняват спрямо декември. Но произведените за пазара в България храни продължават да поскъпват.

В 12 страни от ЕС инфлацията през януари е отрицателна, тоест през първия месец на 2023 г. са понижили цените спрямо декември. В България обаче, цените продължават да нарастват и инфлацията ни е една от най-високите в ЕС. Това показва, че инфлацията в България не е от внос, а се дължи на чисто български причини и неоснователно покачване на цените.

Любопитно е каква е ситуацията при химичните продукти, защото фермерите обясняват поскъпването на храните с покачването на цените на торовете. За период от седем години химичните продукти за износ са поскъпнали само с 14,3%, а повишението на цените им за пазара в България е близо два пъти.

Данни от анкета на националната статистика

Всеки трети търговец прогнозира поскъпване

Проблем е несигурната среда

Всеки трети търговец очаква поскъпването да продължи, показва анкета на Националния статистически институт след мениджъри на фирми. 30,2% от търговците на дребно смятат, че продажните цени ще се увеличат през следващите три месеца. Любопитно е, че именно в търговията на дребно има големи очаквания за покачване на цените. Това показва, че стартиралите проверки на държавни органи в магазините засега не дават резултат.

За сравнение, сред мениджърите в промишлеността само 17,1% очакват покачване на цените през следващите месеци, което може да говори за предстоящо задържане на цените. В сектора на услугите 20,5% от мениджърите прогнозират цените да се повишат през следващите три месеца. Относно продажните цени в строителството 31,9% от мениджърите предвиждат повишение на цените през следващите месеци.

Общото между мениджърите от всички сектори на икономиката е, че най-големият им проблем е несигурната икономическа среда. Несъмнено за това допринася липсата на редовен кабинет, както и несигурността какво ще стане след изборите.

Търговски аташета обикалят магазини

Сравняват цените с чужбина, но не и доходите

Сайт ще показва колко струват млякото и сиренето

Министърът на икономиката Никола Стоянов разпореди търговските ни аташета зад граница да събират данни за цените на над 20 основни хранителни продукти. Сред тях са брашно, олио, ориз, боб, захар, прясно и кисело мляко, масло, краве сирене, кашкавал, яйца, месо и др. Информацията ще бъде актуализирана всяка седмица.

Търговските ни представители ще следят цените в големи хранителни вериги и в по-малки търговски обекти в седем държави - Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия. Данните ще бъдат съпоставяни с цените в магазините в България, като цялата информация ще бъде публична и вероятно ще бъде качена в специален сайт.

Причината за всичко това са големият брой сигнали, че едни и същи продукти в магазините в България са по-скъпи отколкото в чужбина, обясняват от министерството. От ведомството обаче не са си поставили за цел да сравняват доходите в България с тези в другите страни от ЕС. Защото няма никакво значение, ако цената на сиренето в България и Германия е една и съща, след като заплатите у нас с в пъти по-ниски.

В България заплатите на фермерите, на шофьорите, на хората в складовете и в магазините са в пъти по-ниски от тези в Германия и Франция. Наемите на складове в България, както и разходите за строителство на магазини също са по-ниски от тези в Германия и Австрия. Затова простото сравнение на цените на сиренето тук и в други страни не дава никаква представа за надценките, които слагат търговските вериги в България.

“Труд news” сравни заплатите у нас и в чужбина. Минималната заплата през януари в България е 399 евро, в Германия е 1987 евро, във Франция - 1709,28 евро, в Румъния - 606,12 евро, в Гърция - 831,83, в Чехия - 717,37, а в Хърватия - 700 евро.

Според последните данни на Евростат, средната заплата на човек на пълно работно време в България е 10 345 евро на година, в Германия е 44 404 евро, във Франция е 40 135 евро, в Румъния е 13 000 евро, а в Гърция е 15 879 евро на година.