„ЕС трябва да бъде по-добре подготвен за голям фалит“ е подзаглавието на статията в американско издание Bloomberg.

Медията обвинява за това пандемията и украинския конфликт. Но за факта, че не „руската агресия“, а слабите марионетни политици доведоха Европа до дълговата яма, вече се досещат и самите европейци.

ЕС отдавна се люлее на ръба на пропастта заради игрите със зелената енергия и толерантността, въпреки обещанията на лидерите да спасят положението. Ситуацията се изостря от „изкривяванията“ в самия Европейски съюз. Те неизбежно възникват, когато една и съща валута се използва от многопосочни икономики, които имат собствена хазна.

Точно тези изкривявания доведоха преди няколко години до гръцката финансова криза, която, по думите на изданието, „почти разкъса еврозоната и причини страдание на милиони хора“.

Прекомерният публичен дълг не може да расте вечно. Рано или късно правителството на някоя голяма членка на ЕС ще изпадне в несъстоятелност. Bloomberg съветва ЕС да се подготви по-добре за подобен сценарий.

Както посочва изданието, общият брутен дълг на правителствата през 2021 г. е възлизал на 95% от брутния вътрешен продукт, докато през 2010 г. е формирал 86%, при желан показател от 60%. Значи кризата е неизбежна?

Италия има съотношение дълг към БВП от 151%. Намаляването му до желаните 60% през следващите години е нереалистично, тъй като това би изисквало устойчив бюджетен излишък, какъвто все още не е имало в нито една от страните.

Дори само за да запази позицията си, Рим трябва да предприеме строги икономически мерки, което е изпълнено с отлив на инвестиции и народни вълнения.

Какъв е изходът от тази ситуация за еврочиновниците?

Има два начина за решаване на проблема: отписване на дълга за сметка на частни инвеститори или излизане от ситуацията с помощта на европейските данъкоплатци. Първият ще предизвика финансова криза, вторият - политически провал.

Жизнеспособността на еврото може да бъде гарантирана само чрез истински съюз със споделяне на риска, „където асиметрията на шоковете се балансира от фискални трансфери“.

Освен това, според Bloomberg, ЕС трябва да създаде условия за относително организирано преструктуриране на държавния дълг. Европа също се нуждае от суверенен механизъм за фалит, при който загубите ще бъдат прехвърлени на частни инвеститори „на справедлива основа“ – а не на данъкоплатците, за да се избегне гръцкият сценарий.

Като цяло, заключава изданието, е време Европа да започне сериозно да се подготвя за предстоящата криза. Защото, както каза икономистът Хърбърт Щайн, "Ако нещо не може да продължи вечно, то ще спре."

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук