Ерата на "прекомерната привилегия" на американския долар като основна световна резервна валутна приключва.

Това е една фраза, измислена от бивш френски министър на финансите Валери Жискар д'Естаинг през 60-те години на миналия век и която до голяма степен най-точно описва позицията на долара в световните финанси, пише money.bg.

Почти 60 години по-късно, светът продължава да се оплаква, но не прави нищо, за да ограничи безпрецедентната доминация на "зелените пари" в световния финансов живот.

Дали обаче, наистина не наближаваме към края на ерата на долара?
Вече засегнат от въздействието на пандемията Covid-19, жизненият стандарт на САЩ е на път да се свие, както никога досега. В същото време светът изпитва сериозни съмнения относно някога широко приетата презумпция за "американски изключителност".

Валутите определят равновесието между тези две сили - вътрешни икономически основи и чуждестранни възприятия за силата или слабостта на нацията. Балансът се измества и сривът в долара може да се окаже сериозен, според анализ на Стивън Роуч, преподавател в Йейлския университет и бивш председател на Morgan Stanley Asia, както и автор на книгата "Небалансиран: Зависимостта на Америка и Китай", цитиран от Bloomberg.

Семената на този проблем бяха засети отдавна, следствие на дълбок недостиг на вътрешни спестявания в САЩ. Казус, очевиден още преди настъпване на пандемията. През първото тримесечие на 2020 г. нетните национални спестявания паднаха до 1.4% от националния доход.

Това беше най-ниското им ниво от края на 2011 година и една пета от средното им ниво от 7% за периода между 1960 и 2005-та година.
При липсата на вътрешни спестявания и желаещи да инвестират, САЩ се възползваха чудесно от ролята на долара като основна световна резервна валута, възползвайки се максимално от излишъците в чужбина, но не и без да платят цена за това.

Covid-19 и икономическата криза, която пандемията предизвика, отново повиши напрежението между спестяванията и текущата сметка. Причината: взривяване на дефицита на държавния бюджет. Според двупартийното статистическо бюро на Конгреса федералният бюджетен дефицит вероятно ще нарасне до 17.9% от брутния вътрешен продукт през 2020 г., при това в мирно време. Очаква се той да намалее до 9.8% през 2021-ва година.

Ежемесечните данни на Министерството на финансите показват, че свързаното с кризата разширяване на федералния дефицит далеч надминава страхът, предизвикан от липсата на личните спестявания, като априлският дефицит е с 50% по-голям от априлското увеличение на личните спестявания.

С други думи, интензивният натиск надолу, при долара, вече се гради върху вече рязко понижените спестявания в страната. По време на световната финансова криза, когато спестяванията в страната достигнаха отрицателен нетен размер за първи път между третото тримесечие на 2008-ма година и второто на 2010-та година, при ниво от -1.8% от националния доход, сега е вероятно значително по-голямо потъване към отрицателна територия до между -5 и -10% от националния доход.

И точно там ще започне края на играта за долара, според експертите на Bloomberg. В момента зелената валута е силна, като се възползва от типичното търсене на убежище, очевидно в периоди на криза.

Доларът се повиши с почти 7% за периода между януари и април при условията на инфлация, претеглени спрямо търговията, до ниво, което е с цели 33% над нивото от юли 2011 г., според статистическите данни на FactSet.
Но предстоящият срив в спестяванията, в среда на рязко разширяване на дефицита по текущата сметка е много вероятно да задълбочи спадът на долара. Резервна валута или не, доларът няма да бъде пощаден при тези обстоятелства.

Ключовият въпрос е какво ще предизвика спада?

И поводът може да дойде от администрацията на Тръмп. Протекционистичните търговски политики, оттеглянето от архитектурните стълбове на глобализацията, като Парижкото споразумение за климата, Транс-Тихоокеанското партньорство, Световната здравна организация и традиционните атлантически съюзи, лошото управление на реакцията на Covid-19, заедно с непреодолимите социални сътресения, които не се наблюдават от края на 60-те години на миналия век - всички те са видими прояви на силно отслабеното световно лидерство на САЩ.

Доларът лесно би могъл да тества своите най-ниски нива от юли 2011 г., отслабвайки с до 35% в условията на широка търговско претеглена инфлация.

Предстоящият срив на долара ще има три ключови последици: ще бъде инфлационен; ще се случи в среда на слабо икономическо възстановяване, заради пандемията; може да доведе след себе си тежката компания от висока инфлация и слаб растеж, известна в икономическата теория като стагфлация.

Освен това, доколкото по-слабият долар е симптоматичен за нарастващ дефицит по текущата сметка, е много вероятно да видим силно разширяване на търговския дефицит в Америка.

Протекционистичният натиск върху най-голямото парче от многостранния дефицит на страната със 102 държави - а именно китайския двустранен дисбаланс - ще даде обратна реакция и ще отклони търговията с други, по-високи производители, ефективно облагайки потребителите в САЩ.

И накрая, пред лошите перспективи за финансов сблъсък между Вашингтон и Пекин, кой ще финансира спестовния дефицит на САЩ, който най-накрая загуби прекомерната си привилегия? И при какви условия - а именно лихвените проценти, които ще се изискват за това финансиране?
За слабост в долара се обявява още един именит инвеститор - Джефри Гъндлах.

Американският долар е малко вероятно да направи значителни движения по-високо в близкосрочен план заради балонния бюджетен дефицит, заяви още Джефри Гъндлах. Той отбеляза обратната зависимост между долара и близнака дефицит - дефицитът на САЩ плюс търговския дефицит, която рязко се увеличи поради стимулиращите усилия на правителството за борба с последиците от пандемията.

"Доларът изглежда ужасно", каза той, "и най-голямата причина е начинът, по който действа двойният дефицит".

"Ние знаем с метафизична сигурност, че близначният дефицит ще се повиши значително. Бих казал най-малко до 12% от БВП. Това би подсказало, че доларът ще се върне обратно към нивата от 2011 г.", каза Гъндлах.

Тъй като Федералният резерв и Министерството на финансите са издали безпрецедентни нива на парични и фискални стимули, размерът на публичния дълг се е увеличил с 15% през първата половина на 2020 г. спрямо годината, според Гъндлах.

Той вярва, че нарастващият двоен дефицит ще доведе до намаляване на долара, въпреки призива на валутата като инвестиция в сигурно убежище и вероятността тези активи да бъдат търсени, ако американските акции паднат от сегашните си нива.

"Ако смятате, че борсата ще падне от сравнително високия си костур в момента, което според мен е доста добър залог, ... вероятно ще потърсите силата на долара в близко бъдеще. Но следващият голям ход в доларът все още е към спад според мен."
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на валути и други активи.