"Благодарение на дисциплинираната и последователна политика за поддържане на положително или близко до балансирано салдо през последните години страната ни влезе в добро състояние в извънредната ситуация, предизвикана от разпространението на коронавируса", написа преди минути премиерът Бойко Борисов в личния си фейсбук профил.

"През 2019 г. се придвижихме с едно място напред и вече сме втори след Естония с най-нисък дълг на сектор „Държавно управление“ в ЕС за 2019 г. – 20,4 % от БВП. Спрямо 2018 г. отчитаме понижение на този показател с 1,9%. През първите два месеца на тази година отчетохме ускорение на растежа на оборота в промишлеността на вътрешния пазар и той достигна 9,7 % спрямо същия период на миналата година.

Оборотите в търговията на дребно за януари-февруари също нараснаха, както и износът ни на стоки с 4,9 %. Дори и през месец март параметрите на изпълнението на бюджета са добри, като консолидираната фискална програма отчита превишение на приходите над разходите в размер на 1,2 % от прогнозния БВП.

Заради пандемията и негативните фискални ефекти по линия на спад в приходите, вследствие на ограничителните мерки в България и основните търговски партньори от ЕС и трети страни, очакванията ни са, че параметрите по изпълнението на бюджета ще се проявят с известно забавяне и ще бъдат силно изразени през второто и третото тримесечие на настоящата година. Затова българското правителство предприе действия за запазване на работните места като "60 на 40", както и редица други мерки в помощ на хората и на бизнеса.

Не предвиждаме ограничаване на плащанията по големите инфраструктурни проекти, предвидени за финансиране и изпълнение с разчетите за годината, с което ще подкрепим инвестициите при очаквания спад в непубличния сектор. Предприехме и действия и за преструктуриране на Оперативните програми, съфинансирани от ЕС, с което за мерки за подкрепа на икономиката и борба със заразата с COVID-19 ще бъдат осигурени 870 млн. лв.

В прогнозите си ЕК посочва, че силата на българската икономика и положителните външни и фискални баланси преди избухването на пандемията от COVID-19, са предпоставка за бързо икономическо възстановяване. Очакванията на експертите са това да се случи още през 2021 г., за което правителството ще положи максимални усилия, за да помогне на всеки един българин", сподели премиерът.



"Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2020 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет", поясниха пък от правителствената информационна служба.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП към март 2020 г. са в размер на 10 977,0 млн. лв. или 23,4 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година те нарастват номинално със 119,0 млн. лв. При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 153,6 млн. лв. (1,5 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 272,6 млн. лв. (48,5 %), сравнени с края на март 2019 година.

Следва да се има предвид, че негативните ефекти в приходите, породени от мерките за борба с пандемията, ще се отразят върху параметрите по изпълнението на бюджета с известно закъснение. В този смисъл параметрите по изпълнението на приходите към края на месец март все още не са повлияни в значителна степен от кризата, породена от пандемията с коронавирус и отразяват само най-непосредствените ефекти от предприетите мерки и променената макроикономическа среда. В структурно отношение при преките данъци най-осезаем е ефектът от удължаването на сроковете по Закона за корпоративното подоходно облагане, което изместват една голяма част от постъпленията от месец март в месец юни, докато при косвените данъци се отчита забавяне при приходите от ДДС от внос, приходите от акцизи и други.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 580,6 млн. лв., което представлява 23 % от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 308,6 млн. лв. или 18,2 % от предвидените в разчетите за годината. В тази група по-ниско е изпълнението на приходите от корпоративни данъци, във връзка с удължаване на сроковете за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 година.

Приходите от косвени данъци са в размер на 4 328,2 млн. лв., което е 24,4 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940,9 млн. лв. или 25,1 % от планираните. Въведеното извънредно положение в страната все още не се отразява значително върху постъпленията от ДДС към края на първото тримесечие на 2020 година. Влошените макроикономически показатели за потребление, внос, износ, както и цената на суровия петрол се очаква да повлияят негативно върху приходите от данъка през следващите месеци. Приходите от акцизи възлизат на 1 320,6 млн. лв. (23,2 % от разчетените за годината). При акцизите се очаква кризата с COVID-19 да се отрази главно върху потреблението на горива и алкохолни напитки, което ще повлияе и на постъпленията в следващите отчетни периоди.

Постъпленията от мита са 54,6 млн. лв. или 23 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 294,7 млн. лв. или 24 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 649,1 млн. лв., което представлява 23,6 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 1 561,9 млн. лв., което представлява 23,0 % от годишните разчети.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 834,4 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2020 г. възлизат на 9 550,4 млн. лв., което е 20,4 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2019 г. бяха в размер на 9 053,5 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), както и по-висок размер на разходите за издръжка, разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

По отношение на мерките в изпълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 г., през отчетния период са финансирани основно разходи, свързани със системата на здравеопазването. Финансирани са най-неотложните разходи, свързани с осигуряването на защитни облекла, дезинфектанти, медицински консумативи и други за медицинския състав, които са на първа линия в борбата със заразата. Основната част от тези разходи са осигурени в рамките на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.

Нелихвените разходи са в размер на 8 857,0 млн. лв., което представлява 19,9 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2020 г. са в размер на 8 280,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 569,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 319,8 млн. лв. или 48,8 % от планираните за 2020 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 373,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Бюджетното салдо по КФП на касова основа към месец март 2020 г. е положително в размер на 1 426,5 млн. лв. и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 059,8 млн. лв. и по европейските средства в размер на 366,8 млн. лева.

Размерът на фискалния резерв към 31 март 2020 г. е 10,3 млрд. лв., в т.ч. 9,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания рт фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.