Предприемчиви нашенци започнаха бизнес с даване под наем на пари в брой. Новата „услуга“ се зародила във връзка с проверките на фирми със съмнително високи касови наличности, които Националната агенция по приходите прави ежегодно от 2017 г. насам, разказаха данъчни експерти, пише „Телеграф“.

При проверките си НАП рови за скрито разпределение на печалбата. Ежегодните кампании вадят на светло масовата доскоро практика собствениците на фирми да държат припечеленото в касата, за да не плащат 5-те процента данък дивидент и от време на време да си дърпат оттам пари с цел покриване на лични нужди. Така печалбата може да се трупа с години. 

Понякога сумата в касата достига няколко милиона лева, поне на хартия. Реално обаче тя се оказва доста по-малка, тъй като част вече е изхарчена от собственика.

Услуга

След стартирането на проверките на НАП още на втората година се появили предприемчиви българи, които дават под наем на фирмите липсващите в касата пари. 

Пачките се носят в офиса на фирмата в уречен ден. Данъчните идват, броят парите и си тръгват без последствия за собственика, защото всичко изглежда точно и сумата се оказва налична. След това пачките се връщат обратно на лицето, което ги е дало под наем, като му се изплаща определен процент за услугата, който, разбира се, е доста под 5-те на сто данък дивидент.

Обикновено собствениците на проверяваните фирми първо се обръщат към близки и роднини, от които да вземат липсващите пачки в касата. Ако необходимата сума не се намери, чак тогава прибягват до услугата „пари под наем“.

Списък

НАП подбира фирмите за проверка според декларираното в годишните им финансови отчети пред Агенцията по вписванията. Прави се списък по низходящ ред на касовите наличности, като се започва от милиони и се стигне до десетки хиляди, след което се тръгва на проверка.

След стартирането на проверките на НАП буквално милиарди „излязоха“ от касите, което показва, че бизнесът се дисциплинира и все повече спазва законодателството, обясняват експертите. 

При предходната кампания през 2021 г. данъчните открили несъответствия за около 353 млн. лева, а преди това сумите били значително повече.

Делът на бизнесмените, които се опитват да избегнат данъци, също намалява.  През 2018 г. разминавания били открити при 65% от проверяваните лица. През 2020 г. делът пада вече на 57%, а през 2021 г. се свива до 30,6%.

Много често след стартиране на проверката на НАП собствениците на фирми сами си декларират разпределението на печалбата с коригираща декларация и плащат данък дивидент.

От агенцията толерират такава практика, защото декларирането се извършва доброволно. Като резултат от кампанията от миналата година (2021 г.) декларираният дължим данък за доходи от дивиденти от лицата, попаднали в полезрението на кампанията, е над 68 милиона лева, отчитат от НАП.

Ревизия

Тези, които обаче не обявят доброволно дължимото на държавата, може да станат обект на ревизия. Тя може да завърши със сурови санкции в размер на 20% от сумата, представляваща скрито разпределение на печалбата, тоест 20% от липсващото в касата.

Трябва да се отбележи, че декларираната касова наличност е към един определен момент във времето - 31 декември, а проверките се правят след 6, 8, 10,12 месеца. 

Нормално и реално е да има движение на касовата наличност, но това в процеса на проверка се изследва, като от задължените лица се изисква да представят всички документи, носители на информация, и всякакви други доказателства, свързани с разходването на паричните средства. Органите по приходите обръщат  внимание и на спазването на изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой, посочват още от НАП.

Най-високата наличност се оказа грешка

Важно е да се отбележи, че касовата наличност е динамична величина и несъответствията не са свързани непременно с нарушения или неплащане на данъци, посочват от НАП. 

Най-често причините за разминаванията са  разпределен дивидент, предоставен паричен заем, погасяване на заеми и изплащане на задължения към доставчици, техническа грешка при попълване на баланса, използване на средствата за осъществяване на основната дейност на дружеството  (напр. даване на кредити, хотелиерска дейност и т. н.), изплащане на работни заплати на служители, закупуване на материални активи, захранване на сметки и внасяне на сумите в банка и други, посочват от приходната агенция. 

През миналогодишната кампания се оказало, че най-високата декларирана касова наличност всъщност е плод на техническа грешка.

Най-често обаче данъчните се сблъскват със скрито разпределение на печалба, както и на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане, като например сключени договори за заем с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва, включително безлихвени заеми, или отчитането на заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук