България не обсъжда с „Газпром“ вариант, при който тръба от Русия ще достига до газовия хъб във Варна. Причината е, че този вариант много трудно ще отговори на изискванията на ЕК. Това коментира председателят на енергийната комисия в Парламента Делян Добрев от ГЕРБ.
В началото на месеца енергийния министър Теменужка Петкова и председателят на управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер подписаха пътна карта, според която страните ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България като се отчитат правилата на ЕС. Добрев обясни какво предвижда пътната карта и каква е целта на България: "Ние търсим възможност да развиваме нашата газопреносна система като транзитираме по големи количества газ без да използваме за тази цел газопровода "Южен поток", защото знаете, че той имаше три основни колизии с трети енергиен пакет на Европейската комисия и към този момент няма как да отговори, тоест няма как съгласно европейските правила една тръба, резервирана изключително за производител на газ, който участва в изграждането й и който сам решава каква норма на възвращаемост да носи тази тръба, да излезе на европейския бряг, в случая на българския. Така че това, което се търси са варианти след като бъде изградено трасето на "Турски поток", ние да развием нашата газопреносна мрежа, така че да можем излишните количества газ от Турция, евентуално да доставяме до други страни. 

По-скоро се съобразяваме с изграждащите се вече газопроводи, за да запазим ролята на България в страна, която транзитира газ", обясни Добрев пред БНР и подчерта: "Тук не става въпрос за нов газопровод, било то „Южен поток“ или „Набуко“, или какъвто и да е друг газопровод с много акционери отделни проектни компании. Става въпрос единствено за развитие на мрежата на „Булгартрансгаз“, на съществуващата мрежа на „Булгартрансгаз“, за да даде това възможност ние да транзитираме по-големи количества газ".

Делян Добрев обясни защо втора тръба от „Турски поток“, която да стига до Варна, или друго разклонение на газопровода също няма да отговаря на изискванията за конкурентен пазар на ЕК. Той дефинира актуалната идея като инвестиционен проект за увеличаване на капацитета на „Булгартрансгаз“, което би било в унисон с европейските изисквания: "Много трудно тя би отговорила на европейските изисквания. Спомняте си какви бяха проблемите с "Южен поток" - същите проблеми ще се пренесат върху която и да е тръба, която излезе директно на европейския бряг, така да се каже,защото едно от основните европейските изисквания беше, че производителят на газ не може да участва в строителството на газова инфраструкктура, на транзитни газопроводи, защото той е в естествен конфликт на интереси, тоест ще предотвратява други доставчици на газ да използват тази транспортна инфраструктура. От друга страна, според европейските правила, таксата, която се взема за пренос на този газ, трябва да се определя от националните регулатори - в случая от КЕВР.

Моделът на "Южен поток" бе друг - таксата се определяше от двамата акционери с договорена между тях норма на възвръщаемост. И третият, може би най-основен проблем е, че трябваше да се дава достъп на трети страни до газопровода, и то не от изходната точка - тоест не във Варна да се даде капацитет, а капацитет от самото начало на този газопровод, за да може и други производители, други доставчици да доставя такъв газ. В случая, ако този газ се осигури по "Турски поток" и ние използваме нашата мрежа, това ще бъде изцяло в съзвучие с европейските правила, защото "Булгартрансгаз" е независим преносен оператор, неговата такса се определя от регулатора, той дава достъп до всеки, който иска да транзитира газ по своите тръби. Не става въпрос за помощ от „Газпром“, нито за съвместна компания, а става въпрос за търговски отношения", подчерта Делян Добрев. 

Тоест, ако ние увеличим капацитета на нашите тръби с хикс милиарда кубика газ на година - "Имате ли такъв газ, който ние да транзитираме?", или обратното - "Ние имаме газ, вие можете да увеличите капацитета на вашите тръби, за което ние ще си платим да транзитираме газ". Не става въпрос за помощ, не става въпрос за някакви съвместни действия, съвместни проекти и компании, става въпрос за чисто търговски отношения.

По темата "АЕЦ Белене" Добрев коментира, че още миналата година е трябвало да започнем процедура по приватизация на проекта с изискване евентуалните инвеститори да платят направените от държавата инвестиции до момента на стойност 3 млрд. лв. Ако тази процедура се провали трябва да се мисли за два варианта - строеж на допълнителни блокове на АЕЦ "Козлодуй" или продажба на оборудването, допълни Делян Добрев.