През последните години перспективата българските фермери да получат доста пари от фондовете на Европейския съюз, привлича доста „рицари“ на бързата печалба в сектора. Треската по земеделска земя у нас, а и по целия свят през последните години поддържа стабилно ниво, а миналата година дори надмина рекордите и по брой на сделките и по цени. У нас декар земеделска площ върви най-често по 200-300 лв. за декар, но в по-добрите райони, като житницата– Добруджа, се сключват сделки и над тази цена. За няколко години цената на Добруджанската земя се изравни с тази например в най-плодородния американски щат Канзас.
<p style="margin-bottom: 0cm"><font face="Verdana, serif">Появиха се подозрения дали това не е поредният пазарен балон, защото няма по-явен признак за наличието на &bdquo;балон&ldquo; на един пазар от мощните ръстове в цените. Земеделската земя стана нереално скъпа под натиска на конкуренцията. Другите признаци за наличието на земеделския балон - появи се земеделската мафия и дружества, специализирани в инвестиции в земеделска земя. Големият интерес и масовата конкуренция дръпнаха цените й нагоре. <br /> <br /> Чуйте и запомнете предупрежденията на вещите в бизнеса и занаята - балонът в цените на земеделска земя скоро ще се спука и показател за това е, че големи фирми продават стопанствата си. Едрите собственици на земя притежават около 2 милиона декара, закупени основно от 2005 до 2008 година. Основният бизнес модел на тези дружества е покупка на земя, повишаване на стойността на притежаваните земи и след това продажба на заинтересовани местни земеделски производители. През периода 2010-2012 тези компании се превърнаха от нетни купувачи в продавачи на земеделска земя. Очаква се до 2016 големите инвеститори да продадат значителна част от притежаваните от тях земи, вероятно между 50 и 80%.<br /> <br /> Останалата земя е все още притежание на <br /> <strong>дребни собственици, които продават, когато имат нужда от пари в брой и нямат други финансови източници.</strong> <br /> Земята е национално богатство. Интересът на чужди бизнесмени да инвестират в земя в България е спекулативен, коментират експерти. Много малка част от тези, които купуват земя, я обработват. Те я купуват с цел след време да я продадат на двойно по-високи цени. Държавата е длъжна да регулира покупко-продажбата на земеделски земи със законови мерки.<br /> <br /> По данни на Системата за агропазарна информация (САПИ) общата пазарна стойност на обработваемата земя е 8,5 млрд. лв., ако се използва по предназначение. При смяна на статута цената би била дори много по-висока. Цената на земята се формира от нейното местоположение, има ли достъп до път, каква е нейната категория, дали се полива, какво се отглежда върху нея или е свободна площ, каква продукция може да се произведе от нея. Липсва обаче ясна и последователна държавна политика, свързана с поземления фонд. Специализираните закони &ndash; като Закона за собствеността и ползването на земеделски земи са променяни десетки пъти. <br /> <br /> <strong>Кой има интерес от високите цени на земеделската земя? <br /> </strong><br /> Със сигурност това са спекулантите, които изкупуват нашата плодородна земя и търсят бърза печалба. Най-губещи са хората, които искат да се изхранват от производство на селскостопанска продукция. Ощетени са както по-дребните, които обработват между 5 и 10 декара, така и тези, които тепърва ще търсят да купят земя, за да стартират земеделски бизнес. А какво ли ще стане след 2014 г., когато стопаните ще получават субсидии само за тези земи, за които докажат, че са собствени или се обработват с договор. Ако цените на земята не се нормализират, малко по-малко хората ще зарежат поминъка си. <br /> <br /> Новите инвеститори, или поне част от тях, не се интересуват от умерена, но стабилна възвращаемост от земята в исторически план. Някой от тях макар и малко, са влезли и силно задлъжнели в сделките, като шанс да се възползват от бързото поскъпване, а с печалбата да решат други свои проблеми. Ситуацията е много сходна с това, което преживяхме на пазара на недвижими имоти, където спекуланти купуваха инвестиционни имоти, с надежда да се възползват от бума на пазара на жилища. Какво мислят познавачите в сектора? Ето един от тях - Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, коментира невижданото поскъпване на земеделската земя. <br /> <br /> Нормален или спекулативен е този процес? Наистина през последните 5-6 години доста се увеличиха пазарните цени на декар земя. След влизането ни в Европейския съюз директните плащания и националните плащания на единица площ, докато ги имаше, защото вече са нула, задвижиха определени спекуланти и хора, които смятат, че от земята може да се спечели. Хората, които работят основно в земеделското производство пък научиха, че една субсидия може да помогне, но в никакъв случай не може да реши производството, защото представлява само някакъв процент от произвежданата култура. Ако през 2007 г. субсидията от 14 лв. на декар за зърнено-житните култури представляваше около 20 процента от себестойността, в момента при субсидия от 26 лв. процентното є съотношение е под 15 на сто, защото себестойността се увеличи. <br /> <br /> Втората причина, според Вукодинов, поради която скачат цените на земеделската земя, е заради навлизането на различни спекулантски организации и фирми на нашия пазар. <br /> <br /> Следващата причина е, че поради демографски и климатични проблеми по света, се търси все повече храна и цените на хранителните ресурси се увеличиха чувствително. Не че това е много добре за земеделския сектор, но успоредно се увеличават и цените на машините, на горивата, на торовете и пестицидите. Така увеличени те изпреварват цените на това, което фермерите продават. Ако допреди няколко години цената на литър дизелово гориво беше около 60-70 стотинки, сега е 2,60-2,70 лв. Завишените разходи доведоха до високи цени на зърното, но и до сериозни инвестиции. <br /> <br /> Самите производители също се стараят да купуват земя, когато могат и доколкото имат свои средства или чрез кредит, за да имат сигурност в занаята, който упражняват. Не на последно място играят и чуждестранните капитали, независимо, че едва през 2014 г. у нас ще отпадне забраната за продажбата на земя на чужденци. Ние като една умна в кавички държава не правим нищо, докато Унгария и други страни продължиха забраната за продажба на земя на чужденци, припомня Вукодинов. Не че у нас това е голяма пречка, защото чрез регистриране на фирма тук, макар и собственост на чуждестранно лице, пречката се заобикаля много лесно. Следващата причина, поради която има нови играчи на пазара на земеделска земя, е доста любопитна. Съвсем скоро излезе една статистика, че <strong>над 20 процента от сделките със земи през миналата година са извършени от хора със свободни професии със сериозни доходи. </strong><br /> <br /> Те са в различни консултантски, юридически и медицински сфери и инвестират свободния си капитал в земеделски земи. Фермерът трудно може да е равностоен играч на този пазар със средствата, които изкарва единствено от земеделска продукция. За цялата гилдия на земеделските производители не е много приятно, че има такава сериозна конкуренция. Не трябва да крием обаче, че последният национален актив в България, който не беше разработен доскоро, беше земеделската земя. Тя беше подценена и в момента цените на земята вече догонват тези в Европа. Много вероятно е обаче всичко да се окаже изкуствен балон. <br /> <br /> Дали има механизми да се регулира, или стопира процесът на изкуственото поскъпване на земеделската земя, според Вукодинов? Процесът се регулира от пазара и не може да има постоянен растеж. Необходимо е да създаваме по-добри условия за бизнес на българските фермери. Ако направим груба сметка, всеки един български земеделски производител, който стопанисва дори един декар, по статистиката на Асоциацията на зърнопроизводителите, инвестира от порядъка на 20-30 лева годишно в единица площ във трайни активи - земя, машини, сгради. Ако умножим поне 20 милиона декара, които се обработват със средна инвестиция от 25 лева за единица площ, това означава, че 1 милиард лева годишно влизат от българските земеделски производители в икономиката. <br /> <br /> <strong>България продължава да е с най-раздробената земеделска земя в ЕС </strong><br /> Допълнителен стимул за пазара на земя са и промените, които предвижда новата ОСП на Евросъюза. За България срокът да се регистрираш като земеделски производител бе увеличен до 2013 г. Тази година е и крайният срок, в който трябва да декларираш цялото количество земя, която обработваш на правно основание и за която ще получаваш субсидии. От 2014 г. евросубсидията ще върви с фермера, който е декларирал определеното количество. Ако решиш да обработваш земя след тази година и нямаш декларирана такава, ще трябва да се купува правото на субсидия на някакъв вторичен пазар, който все още не е формулиран у нас. Така арендаторите имат интерес да притежават и декларират максимално количество обработваема земя до края на следващата година. <br /> <br /> <strong>Има ли логика в поскъпването на земеделската земя?</strong> Разсъжденията са на човек с опит и авторитет - Атанас Топалов, собственик на биоферма &ldquo;Топалови&rdquo;. Според нега скоковете на цената са спекулативни, режисира се изкуствена ситуация, а брокерите правели рекламни трикове. Те взимат процент от сделката и нямат сметка да продават земята за 300 лева декара, а печалбата им да е 20 лева. Пазарът на земя не се различава кой знае колко много от останалите пазари и за него правилата при надуване на балоните важат със същата сила както при всички други. Цената на някой декари земя е оферта, далеч отвъд реалните икономически стойности. <br /> <br /> Добра инвестиция ли е земеделската земя? Навярно да &ndash; стига човек да не се поддава на еуфорията и да преценява трезво рисковете. След пика от 2008 цените на имотите се понижиха с около 40%, същото може да се случи и с цената на земеделската земя. Интересът към земята в България се засили в последните три години поради щастливото стечение на няколко обстоятелства: изключително добри реколти и високи изкупни цени на зърнените култури в Черноморския басейн. Еуфорията завладя и нови предприемачи в земеделието, които на базата на печалбата за две-три години превърнаха зърнопроизводството в новата мантра за високопечеливш бизнес - особено при липса на други алтернативи в условията на икономическа криза. Това е наивно, късогледо мислене. Земеделието е изключително рисков бизнес и нормата на печалба трябва да се оценява поне в 10-годишен хоризонт, в който редуването на успешни и неуспешни реколти дава реалната представа за печалбите и съпътстващите рискове. <br /> </font></p>