Двойно повече пари от ЕС за малкия бизнес

Идеята е поне 9% от структурни фондове на ЕС да отиват за малките и средни фирми. Средствата ще може да се използват за подобряване на сътрудничеството между фирмите и университетите, центрове за изследвания и технологични паркове. С европарите ще се подпомага и стартирането на малък бизнес, въвеждането на щадящи природата производствени процеси, ще се насърчава онлайн търговията и обучението на персонала. В стратегията се предвиждат и други мерки, които целят създаване на по-добри условия за бизнес. Например намаляване до 1 година на необходимото време за всички процедури при закриването на една фалирала фирма. <br /> <br /> В момента фирма в България се закрива средно за 3,3 години, докато за ЕС средното необходимо време е 1,9 години. Лидер в тази класация е Ирландия, където една фирма фалира за 4 месеца. Според стратегията тази мярка ще осигури втори шанс за развитие на бизнес на 200 хил. души у нас. Пълното електронизиране на обществените поръчки, намаляването на срока за връщане на ДДС, създаване на учебно-тренировъчни фирми в училищата и насърчаване на start-up-ите за рисково инвестиране са част от набелязаните мерки за насърчаване на малкия и среден бизнес. 99% от предприятията в България попадат в графата &quot;малък и среден бизнес&quot;, като над 1,3 млн. българи се трудят в тях. <br /> <br /> Половината от хората, които работят извън София, са осигурени на минималния праг, сочи анализ на Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Едва 5% от работещите в София се осигуряват на или близо до минимума, което показва, че заплатите са сравнително високи. В страната обаче положението е коренно различно. В Хасково например почти 60% от осигурените са на или близо до минимума. Затова всяко покачване на минималните прагове оскъпява труда на повече от половината заети в Хасково. Така е и в други региони - в Благоевград, Видин и Плевен 50% от заетите се осигуряват около минимума. В Русе и Варна 40% са около минимума./БЛИЦ<br /> <br />