В някои държави от ЕС средствата за сближаване представляват значителна подкрепа, като в България стойността им до 2027 г. достига 1,8 на сто от БВП, сочат данни, представени днес от Европейската комисия. 

Допълва се, че през 2020 г. БВП на глава от населението в България е бил 55 на сто от средното за ЕС, като в района на София е 92 на сто, докато във всички останали региони е от 36 до 42 на сто.

Отбелязва се, че за по-слабо развити региони финансирането е дори по-високо и в българския Северозападен район надвишава 3,5 на сто от БВП средно на година. Според предвижданията в следващите четири години тези европейски средства ще допринесат за ръст на БВП от три процента у нас, в Румъния и Португалия. До 2027 г.

България разполага с 10,8 милиарда евро за сближаване, като средствата ще бъдат насочени към икономическото, социалното и териториалното развитие, включително за прехода към природосъобразна и цифровизирана икономика.

Комисията пояснява, че нашата страна получава помощ за развитието на иновации по общата политика за обмен на технологии и резултати от изследвания, и тяхното приложение в дружествата и икономиката, за цифровизиране на администрацията. Отпуснати са 140 милиона евро за подобрение на българските центрове за върхови постижения, 200 милиона евро ще бъдат предоставени на 12 центъра за цифрови иновации.

Над 10 000 български дружества ще получат целенасочена подкрепа за повишаване на конкурентоспособността чрез нови производствени инвестиции и усвояване на съвременни технологии.

Допълва се, че българската икономика е най-енергоемката в ЕС и управлението на отпадъците остава предизвикателство, като преработката на битовите отпадъци все още е значително под средното равнище в ЕС.

България е сред най-уязвимите страни в ЕС от промените в природата, включително повишаването на температурата, от суша и прекомерни валежи.

За справяне с тези предизвикателства инвестиции за 2,1 милиарда евро ще помогнат на нашата страна да постигне целите за качеството на питейната вода и градските отпадъчни води, за чиста и кръгова икономика, за биоразнообразието, за цялостно управление на заплахите от бедствия.

Над 1,7 милиона души ще се възползват от подобрен достъп до обществено водоснабдяване, а 340 000 души ще получат достъп до ново или подобрено пречистване на отпадъчните води.

Гъстотата на железопътните линии и пътищата в България е далеч под средната за ЕС, като една трета от националната пътна мрежа е с лошо качество и това влияе на регионалната свързаност и пътната безопасност, се посочва в оценката на комисията. За справяне с тези въпроси ЕС отпуска 1,5 милиарда евро.

Предвидените инвестиции ще насърчат използването на чисти видове транспорт и алтернативни горива, ще подобрят качеството на пътищата и ще допринесат за намаляване на вредното въздействие на превозите върху околната среда. Ще бъдат финансирани проекти за подобряване на 167 километра пътища.

С европейски средства е предвидено да бъдат развити железопътни участъци, сред които връзката между България и Република Северна Македония и линията София-Перник-Радомир.

Равнищата на бедност и неравенство в доходите в България са особено високи сред децата, хората с увреждания, ромите и живеещите в селските и отдалечените райони, добавя ЕК. 

За борба с тези неравенства са предвидени 2,5 милиарда евро. Инвестициите се очаква да подобрят образованието и грижите в ранна детска възраст. Средствата ще насърчават приобщаването на най-уязвимите групи, сред които са възрастните хора и хората с увреждания, както и ромите.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук