Приемането на еврото ще направи страната ни атрактивна за най-консервативните инвеститори от Европейския съюз. Много фондове от Германия, Франция, Белгия, скандинавските държави инвестират само в страни от еврозоната, като така те елиминират валутния риск от евентуални флуктоации на съответната валута и когато България се присъедини към валутния клуб, ограниченията за инвестиции автоматично ще отпаднат.

Това обясни Христо Николов, водещ "Бизнес старт", "ИмотиТе", в рамките на дискусията Tech21 Real Estate, организирана от Bloomberg TV Bulgaria.

"Това обаче не означава, че към нас веднага ще потекат едни милиарди евро. Инвеститорите първо трябва да открият подходящите, доходоносни обекти и проекти и едва тогава ще направят сделки".

По думите на Христо Николов спекуланти има, но сделки засега липсват.

"Обикновено влизането на дадена страна във валутния механизъм ERM II, известен като чакалнята на еврозоната, действа като червено на бик на определени видове опортюнистично настроени инвеститори. Но пандемията промени плановете им заради негативното отражение върху офис сегмента и на пазара на търговски площи.

Процентът незаети офис площи в София нарасна заради работата от вкъщи, а дейността на моловете беше сериозно ударена. Всичко това отдалечи много купувачите и продавачите“.

Очакванията на купувачите в момента са за по-ниски цени спрямо предпандемичните нива и това е логично.

"Продавачите обаче трудно отстъпват заради това, че не са притиснати от банките заради кредитния мораториум. Предстои да видим кога ще се срещнат двете страни и най-важното на какви параметри ще бъдат сключените сделки. Пазарът вероятно ще се раздвижи след изтичането на кредитния мораториум“, каза още Христо Николов.

"Вече има огромен интерес към така наречените стресирани активи, които ще станат собственост на банките в резултат на неплатежопособност на техни клиенти кредитополучатели. Европейски и американски фондове проучват ситуацията в България и до края на годината е вероятно да се стигне до първите сделки".

Христо Николов обясни, че при жилищните имоти цените растат от няколко години в резултат на засиленото търсене.

"Много по-важна за жилищния пазар е политиката на банките по отношение на жилищното кредитиране. Ако лихвите се вдигнат рязко, това ще се отрази негативно на цените, каквато ситуация наблюдавахме от 2008 до 2010 г. Влизането в еврозоната обаче ще намали риска и при равни други условия лихвите по ипотечните кредити могат дори още малко да паднат.

Това ще поддържа цените на жилищата стабилни, вероятно с минимален годишен ръст. Всичко обаче ще зависи от цялостната финансова и икономическа ситуация през 2024 г.".