Решението на ЕЦБ за по-дълбоко навлизане на лихвите по свръхрезервите в отрицателна територия ще окаже натиск върху приходите на банките в еврозоната, включително и у нас. При това ефектът върху българските банки ще бъде по-голям поради няколко причини, анализира Кристофор Павлов, Главен икономист на една от големите български банки.
&nbsp;Според него, първо, свръхрезервите на банките в еврозоната са малко над два процента от общо активите, докато в България те съставляват около осем процента от общо активите на банковия сектор. При равни други условия, това означава, че отрицателните лихви в България ще струват на банките по-голяма загуба на нетен лихвен доход, отколкото в еврозоната. <br /> <br /> На второ място, структурата на кредита в еврозоната съдържа повече кредити с фиксирана лихва, за разлика от България, където почти изцяло кредитите са с плаващи лихви. Това има значение, защото означава, че банките в еврозоната ще имат по-големи възможности да увеличават лихвите по кредитите с фиксирана лихва, за да компенсират негативния ефект за приходите им от лихви в резултат на отрицателните лихви по свръхрезервите. В България тази възможност за банките да прехвърлят ефекта от отрицателните лихви по свръхрезервите върху крайните си клиенти, на практика, не съществува. <br /> <br /> Третият фактор, който ще оказва негативен натиск върху приходите от лихви в България, в по-голяма степен отколкото в еврозоната, е свързан със структурата на пасивите. В еврозоната депозитите на дребно съставляват по-малка част от общо пасивите на банките. <br /> <br /> Това е от значение, тъй като банките не смеят да опитват отрицателни лихви по тази категория пасиви и така, тази категория пасиви остава изолирана от придвижването надолу на лихвите по всички останали видове активи и пасиви. Обстоятелство, което ще смекчава този ефект, е, че лихвите по-депозитите на дребно в България все още са по-високи от тези в еврозоната. Полето за по-нататъшно намаляване на лихвите по депозитите на дребно е вече много стеснено.<br /> <br /> Последно, и може би най-важно е да се отбележи, че мерките, които ЕЦБ въведе, за да даде възможност на банките в еврозоната да се предпазят от нежеланите последици от отрицателните лихви по свръхрезервите, са недостъпни за българските банки. По-конкретно, българските банки няма да могат непосредствено да се възползват от тримесечните аукциони, на които ЕЦБ ще предоставя четиригодишни кредити на банките на отрицателни лихви, които ще достигат най-ниски нива от 0.4% годишно, или точно толкова, колкото е отрицателната лихва по свръхрезервите. <br /> <br /> Така, като че ли за пореден път, България се оказва в ситуация, в която понася негативи, но не може получи в пълен размер достъп до ползите, които членството в еврозоната може да предложи. <br /> <br /> Лихвите по кредитите и депозитите в еврозоната, а и у нас, се определят от много фактори, които могат да влияят в различни посоки и решението на ЕЦБ е само един от тях. <br /> <br /> Като цяло българските банки са в по-силна позиция да се справят с предизвикателствата, <br /> произтичащи от политиката на отрицателни лихви по свръхрезервите на ЕЦБ от тези в еврозоната. Освен това, ЕЦБ даде ясен знак вчера, че е наясно с негативните странични ефекти, които политиката на отрицателни лихви по свръхрезервите има върху приходите на банките, и е готова да вземе допълнителни компенсиращи мерки, ако това се окаже необходимо. /БЛИЦ <br />