Още тази седмица страните от ЕС смятат да наложат на Русия петролно ембарго заради войната в Украйна. Какъв ще е ефектът от това? Ще има ли нов голям скок в цените на петрола и горивата? Какво казват експертите за DW:

Европейската комисия предлага на страните членки постепенен отказ от вноса на руски нефт – в рамките на шестия пакет от санкции срещу Русия. След като в продължение на седмици блокираше намерението, Германия прекрати съпротивата си срещу налагането на нефтено ембарго. Унгария и Словакия са държавите, които засега отказват да се присъединят незабавно към ембаргото, тъй като са твърде зависими от руския внос. Поради това Брюксел предвижда да им предостави по-дълъг преходен период.

И Германия не може да се откаже от руския нефт от днес за утре – ще има нужда от месеци. Федералното министерство на икономиката смята, че пълният отказ от руския внос би бил реалистичен в края на лятото. Но пък само за няколко седмици делът на руския нефт в потреблението на Германия е спаднал от 35 на 12 процента.

Цените на нефта падат

Въпреки обявеното намерение за налагане на ембарго резки скокове на пазарите за суров петрол почти не се наблюдават – цените дори паднаха донякъде.

Какво е обяснението? Засега вероятното ембарго срещу Русия не е предизвикало напрежение на пазара, казва икономистът Йоханес Мюлер пред ARD. „В цените вече е отчетена вероятността светът или най-малко западният свят да спре да купува руски нефт.“ Същото мнение се споделя и от банковия анализатор Сайръс де ла Рубиа.

Експертите отбелязват, че има намаление в предлаганите от Русия количества, тъй като от началото на войната насам страната е подложена на строги санкции и затова има проблеми да намери купувачи за своите суровини. Оттам би следвало, че цените по-скоро ще се увеличават.

От друга страна строгата политика на Китай в рамките на борбата с коронавируса би могла да свие тамошното търсене на суров петрол и бензин – което пък ще е фактор против повишаването на цените.

Засега заместител на руския нефт няма

Сайръс де ла Рубиа от Комерсиалната банка в Хамбург предполага, че САЩ вероятно ще успеят да успокоят положението на пазара, освобождавайки по един милион барела нефт дневно от стратегическия си резерв. САЩ бяха първата голяма западна индустриална държава, която прекрати вноса на руски нефт. Но надеждите на американското правителство, че други производители на петрол ще запълнят празнината, засега не се оправдават.

Венецуела не е увеличила произвежданите количества, а и Иран, санкциите срещу когото още са в сила, не би могъл да компенсира отпадането на руския нефт. Не е известно и дали държавите от ОПЕК ще вземат в четвъртък (5.5.) решение да увеличат добива на нефт. „Те вероятно ще продължат да се придържат към досегашния модел и вероятно ще увеличат квотите за юни с 400 000 барела дневно. Това отговаря на около 0,5 процента от добива в световен мащаб“, посочва де ла Рубиа.

Прогнози за цени от 90 до 135 долара за барел

Мненията на експертите за развитието на цените в бъдеще се разминават: докато Норберт Рюкер от частната банка „Юлиус Бер“ прогнозира спад до 90 долара за барел до края на годината, други предвиждат значителни увеличения – до 135 долара за барел от сорта „Брент“ през второто тримесечие. В момента цената му е около 108 долара.

Ако правителството в Москва приеме ответни мерки на санкциите и реши например да прекрати износа на нефт за Европа още преди края на годината, цената би могла да нарасне много повече. При това положение може пак да се стигне до тазгодишния рекорд от 140 долара за барел, казва експертката по суровия петрол Хелима Крофт. А ако ембаргото бъде по-радикално и руският нефт отпадне още в рамките на два месеца, предлагането ще се свие и цената ще скочи. В този случай са възможни и цени от 200 долара за барел, отбелязва де ла Рубиа, според когото обаче този сценарий не е твърде вероятен.