Защо новото правителство реши да изтегли закона за бюджета, внесен от служебния кабинет? И възможна ли е финансова рамка с 3 процента дефицит, без да се вдигат данъците? Отговори на тези въпроси пред Нова тв потърсиха икономистите Михаил Кръстев и Георги Ангелов, Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България и бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова.

„Мисля, че 3 процента дефицит е напълно постижима цел. В момента сме на 0,6 на сто дефицит и то преди да влязат годишните данък печалба и еднократния данък от енергетиката. Тепърва в хазната ще влезе и свръхпечалбата на енергетиката. Реално половината година е минала и ще излезем на нула. През втората половина – ако има достатъчно събираемост и с част от капиталовите разходи, които няма как да се изпълнят 10 милиарда – никога не сме го правили, ще излезем поне на нула. Просто част от проектите ще се изпълнят през следващатагодина”, заяви икономистът Георги Ангелов.

„Очевидно имаме тежка и проблемна ситуация с бюджета за 2023 година. Всеки, който се е занимавал с бюджет, вижда, че има заложени резерви. Важното е обаче да има пари за пенсиите. Над 2 милиона души очакват преизчислението на парите за пенсиите си от 1 юли. За мен е важно да няма опасност тези средства да не се осигурят.

Има вече големи промени в социалното подпомагане. Чуха се предложения от финансистите за отлагане с 4 месеца или за следващата година увеличаването на пенсиите. Важно е обаче да се направи така с бюджета, че да се осигурят социалните плащания на фона на високата инфлация”, подчерта Христина Христова.

„Основният проблем е, че свеждаме управлението на публичните финанси до една  чисто счетоводна процедура. Трябва да постигнем една стойност, която ни е необходима за кандидатстване в еврозоната и оттам нататък  се действа малко на парче. Публичните финанси трябва да се управляват най-малкото със средносрочна перспектива.

Когато говорим за съкращаване или замразяване – трябва да знаем, че дори да се отложат някакви разходи, били те за повишение на учителски заплати или за пенсии, те трябва да се отложат за няколко месеца. Ако искаме да постигнем счетоводната стойност за влизане в еврозоната – трябва да се направят компромиси”, категоричен е Михаил Кръстев.

„Трябва да се върнем към нормалността и да възстановим макроикономическата и финансова стабилност. Българската икономика ще продължи да расте, макар и с по-нисък темп, даже с по-висок темп от средноевропейския. Поне такава е прогнозата на ЕК. В същото време прогнозираният дефицит е далеч над средноевропейския, Не може дълго време да се харчи повече, отколкото се печели. Нито в семейството, нито в държавата”, посочи и Васил Велев.