През следващите дни ще стане ясно дали България ще има ново правителство или ще върви към нови предсрочни парламентарни избори. Каквото и да се случи, предизвикателствата пред политическия елит на страната ни си остават същите - предстояща нова вълна на пандемията, съпътствана с икономически проблеми и гарнирана с политическа криза, пише Труд бг.

Пред България стоят и много други проблеми за решаване, свързани с геополитическите сблъсъци, в които сме въвлечени - енергийни, транспортни, екологични, военни. Дали страната ни има капацитетът да се справи?

- Новото българско правителство, каквото се надяваме да бъде съставено, ще бъде изправено пред много външни и вътрешни предизвикателства, при това в крайно изострена среда за сигурност. В коментарите от последните дни относно постигнатото споразумение между президента Джо Байдън и канцлера Ангела Меркел и енергийната зависимост от Русия имаше много противоположни мнения. Каква е Вашата оценка, господин Николов?

- Енергийният преход предизвиква наистина геополитически противоборства, защото страните с различни стратегически интереси съзнават значението на промените, които той ще предизвика в индустриалната сфера, в енергийната ефективност, в консумацията на природни ресурси и т. н. Европейският зелен пакт е насочен към трансформиране на цялата европейска икономика.

Европейският енергиен преход ще има далечни последици, особено в отношението на Съюза с останалия свят. За да изпълни амбицията си за една ефективна геополитическа сила, ЕС трябва да постави екологичната сигурност и дипломация в основата на своята външна политика и сигурност.

Затова ЕС се нуждае от по-широко разбиране на климатичната геополитика, за да разшири своя вече богат набор от политически инициативи в тази област. Логично е България като страна-членка на ЕС да има свои ясни позиции по тези въпроси, но и да е готова да извоюва максимум ползи за себе си в предстоящите трансформационни процеси.

- Какъв е най-същественият резултат от срещата между Меркел и Байдън?

- Същността на споразумението между САЩ и Германия, постигнато при посещението на канцлера Ангела Меркел във Вашингтон през юли т. г., след като месец по-рано САЩ се отказаха от санкциите срещу почти завършения „Северен поток-2“ с капацитет 55 млрд. куб. м., беше да впрегне Германия в политическа и финансова подкрепа на Украйна като елемент от по-нататъшната американска антируска политика.

Споразумението бе така формулирано, че да запази репутацията и на трите страни с изричното уверение, че то подкрепя суверенитета на Украйна. Но Киев не можа да прикрие разочарованието си.

Появиха се и оценки, които не са далеч от истината, а именно, че това може да се разглежда и като осигуряване разделянето между САЩ и Германия на възможното, останало от страната, която „има суверенитета на вързано на верига куче, което може да лае срещу Русия, но трябва да се кланя на господаря си“.

- Какво трябваше да получи Украйна?

- Замисълът на споразумението е при продължаването на договора с Русия за още 10 години Украйна да получава годишно по 3 млрд. долара от транзитни такси, но това няма как да стане, тъй като посоченият от „Газпром“ транзитен капацитет от 65 млрд. куб. м, ще бъде намален на 40 млрд. куб. м годишно в периода 2021-2024 г.

А това се дължи и на факта, че една част от европейските нужди ще се покриват от Турски поток /около 6 млрд. куб. м/ и от стартиралия през декември Транс-Адриатически газопровод.

Той ще покрива впрочем една трета от българските нужди. Южна Европа се снабдява и с втечнен газ през гръцкия и хърватския терминал, а през 2022 г. ще бъдат присъединени и други терминали.

Само една част от нуждите на Югоизточна Европа остава да се покрива от газопровода през Украйна. В плановете на ЕС твърдо фигурират бъдещи доставки на нисковъглероден водород за Украйна. Истинският проблем обаче е, че енергийната система на Украйна не е в състояние да предложи електроенергия на изгодни цени за производство на водород за износ, да не говорим за ток от възобновяеми източници, който е много по-скъп. Развитие на водородната икономика ще доведе до цени на електроенергията, каквито украинците не могат да си позволят.

- Нима само Украйна има проблем с енергийната си сигурност?

- Не, цяла Европа също има проблем със „сигурността в електроснабдяването“, въпрос, който излиза на дневен ред, защото икономиката на целия континент е застрашена от честите и всеки път по-мащабни и продължителни изключвания на мрежата.

Разбира се, че Зелената сделка внася промени в отношенията на ЕС с Русия, напрежение със САЩ и предимства за Китай. Но водородът като енергиен носител изглежда ще стане нов мост между Берлин и Москва. Това подсказват руските планове за развитие на производството на водород.

Ако общите икономически интереси надделеят над напрежението, санкциите и хибридните войни, този енергиен, газов, мост между Русия и Западна Европа би могъл да остане стабилизиращ фактор. Но не е дългосрочна гаранция за мирно сътрудничество.

Нови напрежения между Европа и САЩ са възможни, защото техният износ на втечнен газ за Стария континент в дългосрочен план също е под въпрос.

- Факт е, че европейският добив на газ намалява, а петролното поле в Гронинген в Нидерландия дори ще бъде закрито. В този смисъл доколко е вярно, че ще се увеличи зависимостта на Европа от руски газ и ще се усети увеличаване ролята на Русия във формирането на цените? 

- Истина е, че общият внос на газ в Европа възлиза на 407 млрд. куб. м., от които 170 млрд. куб. м. са от Русия. Няма как да се промени много ролята на Русия в това отношение. Нуждите на Европа ще се задоволяват не само от руски газ, но и от втечнен газ от САЩ и Катар, тъй като европейският, алжирският и норвежкият добив намаляват.

Единствено втечненият газ от Катар ще се увеличи на световния пазар след 2025 година от 110 на 152 млрд. куб. м. годишно.

А колкото до цените, от самото начало е ясно, че американският газ ще струва на Европа много по-скъпо от руския заради процеса на втечняване, транспорт и отново превръщане обратно в газова форма, но този очевиден аргумент удобно се премълчава от български коментатори.

- На проведената в София среща на Инициативата „Три морета“ стана ясно, че един от трите основни стълба в нея е енергетиката. Какви шансове имаме в тази сфера като финансиране и реализация на проекти?

- Да, това е така, и интересното обаче е, че 51% от проектите са в транспортната инфраструктура, свързваща дванайсетте страни-членки, 32% са в енергетиката и 17% в дигитализацията.

Сред одобрените за приоритетни три български проекта е разширяването на газовото хранилище в с. Чирен, а седмици преди конференцията стана известно, че Инвестиционният фонд на инициативата, който разполага вече с 1 млрд. евро и трябва да набере общо 5 млрд., инвестира в най-големия соларен парк в България - в с. Караджалово до Първомай с площ 1000 дка и инсталирана мощност от над 50 МW. Това е първата инвестиция на Фонда в България. И под соларните панели няма скрити ракети срещу Русия, за сведение на българските критици на Инициативата.

Но сега сериозно, новите правила за финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предвиждат нови изисквания. Между 2014 г. и 2019 г. банката инвестира 12 до 14 милиарда евро в енергийния сектор всяка година. Тези пари вече няма да бъдат достъпни за газови проекти от 2022 г.

Това затруднява финансирането на подобни проекти в рамките на ЕС. Президентът на ЕИБ Вернер Хойер недвусмислено заяви:

„Това бележи ясно разделяне с миналото. Но няма да можем да постигнем климатичните цели без края на неограниченото използване на изкопаеми горива“.

И тук може би е целесъобразно Инициативата „Три морета“ да обърне повече внимание на енергийния сектор при финансирането на проекти и затвори тези пробойни.

- Тези проекти решават ли проблемите на България?

- Разбира се, че в енергетиката ни не са достатъчни само два проекта, но преди да получим финансиране, за което да сме предложили приемлив проект, трябва да сме в състояние да формулираме своя стратегия, а при опита за такъв през февруари 2021 г. за периода 2030-2050 г. липсваха дори препоръчаните от ЕП планове, да не говорим за оценки на измененията на климата и за преодоляване на щетите, за рисковете, няма визия за заместване на блоковете 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй след 2030 г., както и визия за развитието на българската индустрия.

- В протичащите тези дни консултации между политическите партии изглежда натежава идеята за нова ядрена мощност в Козлодуй и изоставяне на проекта Белене. Каква е Вашата оценка?

- По принцип ядрената енергетика ще има ключова роля в периода на енергиен преход и Германия съжалява вече за решението си за постепенен отказ от нея. За България разумната идея е завършване на проекта „Белене“.

Нека не поставяме всички яйца в една кошница. А подписаният меморандум с американска фирма за малки модулни реактори в АЕЦ „Козлодуй“ е рискова стъпка, защото тази нова технология още не е дори лицензирана. Авантюрата да приемем да експериментират с нас не е приемлива за сектор от сигурността на страната.

Същото се отнася и за идеята за използване на американско ядрено гориво за руски реактори. Заслужава си да се замислим, защо САЩ обещават само 300 млн. още тази година за Инициативата „Три морета“ на 12 държави от Източна и Централна Европа, но в двустранни споразумения с Полша и Румъния например предоставят 7 милиарда долара за изграждане на нови ядрени централи.

Когато заработят четирите нови ядрени реактори в северната ни съседка, а да не говорим за новите такива в Турция и за затварянето на нашите „Марици“, България ще се превърне в зависим вносител, а от там и по-неконкурентна икономика.

- Пред какви други предизвикателства ще е изправено новото правителство на България от гледна точка на международната сигурност?

- Трансформацията на световния ред и технологичната революция ще предопределят бъдещето на много от държавите и съюзите.

Освен посрещането на четвъртата вълна на COVID-19 и очакваната икономическа и финансова криза, тревога поражда военното напрежение в Черно море и крайно влошените отношения с Русия, които не изключват военен сблъсък. С особено внимание трябва да следим нарастващата конфронтация в Средиземно море, Турция и Гърция отново са на ръба на военен конфликт, изостриха се и отношенията ЕС-Турция.

Освен това сме пред прага на нова бежанска вълна от Афганистан и Северна Африка, при провалена миграционна политика на ЕС и различия на позициите на страните-членки. Особено важно е отстояването на позицията ни по Северна Македония и поставяне на жалони за трайно решаване на казуса.

Тревожен е разпадът на единството между страните-членки на ЕС, вследствие различията между националните амбиции и интереси и неадекватните централизирани решения и опити за налагане на норми.

И накрая: разширяващите се протести в редица европейски страни и опасения за граждански войни, прогнозирани още през 2008 от ЦРУ за 2022 г., с невероятния за това време аргумент за сблъсъци на мигранти от гетата с местното население.

Със сигурност има и още предизвикателства от по-дългосрочен характер, за които е необходима визия и професионален опит.

- Ще се справят ли българските политици, бъдещото правителство и обществото ни като цяло в тази сложна ситуация?

- Ако е вярна сентенцията, че „политиците са като корабите: вдигат повече шум, когато са изгубени в гъста мъгла“, би трябвало след изборите, препирните, търсене на допирни точки и чертаене на червени линии, да изкристализират приоритетите и отговорностите им в сферата на сигурността и външната политика.

Тема, която рядко се споменаваше в предизборния период и почти не се появяваше в преговорите за възможна обща политика.

В състава на Народното събрание впрочем няма нито един кариерен дипломат, както няма и нито едни генерал. Това отново идва да покаже, че партийните ръководства не са си взели бележка от многократните напомняния, как се подбират, подготвят, развиват кадрите в старите европейски демокрации, преди да стигнат в най-висшия орган на парламентарната република.

Така общата подготовка на народните представители може да се окаже пак на нивото на онези, които избираха между самолет Ф-16 и „Грипен“, без да могат да различат танк от самоходна гаубица, като онези, които не познаваха родната си история и казуса Македония и отиваха в командировки в Брюксел не с български позиции, а за да донесат от там такива, към които да се „присъединим“.

Отказите на много експерти на предложенията на политиците днес да влязат в човекомелачката на държавата е резултат от превръщането на политиката в мръсна дума, на това, че някои партии в близкото минало използваха експертите си като носни кърпички. Не визиите за бъдещото развитие, а краткосрочните партийни интереси интересуваха партийните апарати на партиите.

Затова беше лесно да се промъкнат в листите на партиите хора, които загърбиха убежденията си, но заложиха на личната изгода и полза, но „временната“ им ориентация ще ги превърне в онези коварни същества, които разяждат гредите и подпорите на цялата сграда.

- И все пак имате ли надежда, че политическият ни елит ще се справи с предизвикателствата?

- Бих отговорил: Да, трябва да се справим, не можем да си внесем политици отвън. Но това ще е един дълъг и мъчителен процес, ще преминем през още много избори, скандали и програми.

Кой е Симеон Николов?

Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания на сигурността, отбраната и международните отношения. Бивш заместник-министър на отбраната, главен експерт в администрацията на президента, дългогодишен дипломат, член на УС на БДД, основател и главен редактор на издание за анализи в сигурността и международните отношения.