Тежки новини за пътя на България към еврозоната съобщава порталът на Европейския съюз (ЕС) и европейските институции EUobserver.

„Въпреки че през март България получи похвала от лидерите на еврозоната за напредъка си, политическата безизходица допълнително забави влизането ѝ в еврозоната – сега то се очаква едва през 2026 г. поради продължаващата нестабилност и невъзможността на България да изпълни необходимите критерии“, пише в статията.

Въпреки че първоначално влизането беше планирано за януари 2024 г., високата инфлация в България доведе до отлагане за 2025 г., за да се даде време за икономическо стабилизиране.

Политическата криза обаче се засили, като страната се насочва към седмите си избори в рамките на три години, след като три различни политически партии, включително популистката партия „Има такъв народ“, не успяха да съставят стабилно правителство.

Политическата криза се усложнява и от други сериозни предизвикателства.

България, която понастоящем е най-бедната нация в Европейския съюз въз основа на БВП на глава от населението, остава една от най-ниско оценените нации в ЕС в Индекса за възприятие на корупцията (ИВК), което отразява постоянните проблеми с корупцията.

Освен това България се бори с институционални слабости и ниска степен на иновативност, както се вижда от представянето ѝ в Индекса за глобална конкурентоспособност (ИГК).

Сенегал, Гана, Йордания… България

Освен това ниските резултати в Индекса за върховенството на закона подчертават продължаващата загриженост относно независимостта на съдебната система и ефективността на правоприлагането.

По отношение на върховенството на закона България се класира подобно на държави като Сенегал, Гана и Йордания. Тези предизвикателства подчертават значителните и продължаващи трудности на България при пълното привеждане в съответствие със стандартите на ЕС.

Въпреки дълбокото разочарование и гняв от корупцията, които предизвикаха масови антимафиотски протести през 2020 г., реформаторите в България са изправени пред сериозни предизвикателства.

Както ГЕРБ (партията на Бойко Борисов, доминираща българския политически пейзаж през последните 15 години), така и ДПС (партията на турското малцинство, в която Делян Пеевски наскоро се опита да разшири влиянието си) поддържат силна подкрепа чрез клиентелистки мрежи, регионални крепости и влиянието на местните служители, където мнозина смятат, че препитанието им е обвързано с партийната лоялност.

Тази закостеняла система усложнява усилията за постигане на значима промяна, тъй като тези партии могат надеждно да мобилизират своите гласоподаватели.

Ролите, заемани от санкционирани лица и организации, и санкциите, приети срещу тях, а на свой ред и срещу България, подчертават спешната необходимост от прозрачност и отчетност в страната.

Освен това те подчертават ангажимента на международната общност за борба с корупцията, като засилват значението на реформирането на политическата и икономическата система на България, за да отговори на стандартите на еврозоната.

Тези продължаващи проблеми значително забавиха основните реформи, необходими за интеграцията на България в еврозоната, като изместиха потенциалната дата за влизане в нея най-рано през 2026 г.

Експертите от Scope Ratings посочват, че основните причини за това забавяне са трайно високата инфлация в страната, която въпреки усилията за намаляването ѝ остава над трите държави от ЕС с най-високи показатели, и продължаващата политическа нестабилност, резултат от конфронтацията между силите, настояващи за модерност и по-високи стандарти, и старата гвардия, въплътена от Борисов и Пеевски, бореща се за корумпираното статукво.

Руска дезинформация

Руската дезинформация също изигра роля за забавеното влизане на България в еврозоната.

Различни анализатори отбелязват, че кампаниите за дезинформация, особено тези, финансирани от руски интереси, са били използвани за създаване на съмнения и скептицизъм относно ползите от приемането на еврото.

Тези кампании оказват негативно влияние върху общественото мнение, което затруднява правителството при осигуряването на необходимата подкрепа за прехода към еврозоната, което допълнително усложнява пътя на България към изпълнението на критериите за членство.

Кампаниите за дезинформация обикновено се фокусират върху преувеличаването на потенциалните рискове от приемането на еврото, като например опасения от повишаване на цените или загуба на икономически суверенитет, което може да забави политическата и обществената подкрепа, необходима за прехода.

Тъй като България е изправена пред поредните предсрочни избори, продължаващата несигурност продължава да поражда съмнения относно бъдещето на страната в рамките на Европейския паричен съюз.

Безизходицата застрашава не само графика на България за влизане в еврозоната, но и нейните по-широки икономически цели.

Ако не се предприемат решителни действия, прозорецът за приемане на еврото в планираните срокове може да се затвори, което може да отложи влизането на страната в еврозоната с няколко години.

Тази ситуация отразява по-широкообхватното предизвикателство, пред което е изправена България – страна, която се стреми да се приведе в съответствие със стандартите на ЕС, като същевременно се бори с дълбоко вкоренени политически разделения, които продължават да възпрепятстват напредъка.

Източник: EUobserver/SafeNews