Ева Паунова с добра новина за бизнеса: До 1 милиард евро за нов Фонд на фондовете

- Госпожо Паунова, стана ясно, че ЕК планира създаването на Фонд на фондовете. Бихте ли разказали малко повече за тази идея и на какъв принцип ще действа този инструмент? 

- Преди дни бях домакин на конференция на високо ниво в Европейския парламент, на която с еврокомисарите Маргрете Вестегер и Карлош Моедаш, британския министър по европейските въпроси Дейвид Лидингтън и високопоставени представители на водещи технологични компании обсъдихме как да създаваме законодателство, което да стимулира иновациите в Европа. Именно по време на събитието комисарят за наука и иновации Карлош Моедаш сподели плановете на Комисията за създаване на такъв Фонд на фондовете. Осем години след финансовата и икономическа криза европейските банки и инвестиционни фондове са пълни с ликвидност, но растежът на икономиките е пренебрежимо слаб. Основната причина е, че инвестициите в Европа са с 400 млрд. евро по-малко от предкризисните нива. Друго предизвикателство е, че в ЕС фондовете за рисков капитал все още са относително малки - средният им размер е само около 60 милиона евро, което е половината от размера им в САЩ. Това ограничава способността им да правят по-големи инвестиции, необходими на компаниите да се разрастват. Затова ЕК реши да инициира създаването на паневропейски Фонд от фондове за рисков капитал, което е част от инициативата за създаването на Съюз на капиталовите пазари. По всяка вероятност конкретните стъпки по практическото реализиране на този инструмент ще се предприемат през есента на тази година.

Целта е да се привлекат повече частни инвестиции във фондовете за рисков капитал. Това ще представлява голям фонд, който от своя страна ще инвестира в индивидуални фондове за рисков капитал. Благодарение на подкрепата от ЕС се очаква да бъдат стимулирани частните инвестиции.

- С какъв ресурс ще разполага този фонд?

- Един Фонд от фондове за рисков капитал, който ще инвестира в комбинация от фондове за рисков капитал в начален или напреднал стадий на развитие, ще бъде привлекателен за големите инвеститори и ще донесе много необходими частни инвестиции за Европейския пазар на рисков капитал. По предварителна информация на ЕК този фонд ще разполага с ресурси между 500 млн. евро и един милиард евро. Предвидено е тези средства да дойдат от европейския бюджет и ще бъдат пренасочени от други програми и инструменти като например програмата за наука и иновации "Хоризонт 2020", която разполага със средства от 80 млрд. евро за периода 2014-2020. Както знаете, в края на 2016 г. ще се проведе процедурата по средносрочна оценка на седемгодишния бюджет на ЕС, т.нар. многогодишна финансова рамка. По време на тази процедура, в която решението се взима с одобрението и на Европейския парламент, могат да се правят корекции и размествания на средствата по различните направления и това е добра възможност за създаването на инструмент като Фонда на фондовете.  

- Какъв тип проекти биха били подходящи, за да спечелят финансиране от този бъдещ фонд?

- Проекти с голям шанс за привличане на рисков капитал ще бъдат предимно от сферата на технологиите, такива, които имат потенциал да донесат бърз и висок растеж и печалби. Ще може да се кандидатства от всяка държава членка на ЕС, като по всяка вероятност ще бъде насърчавано и финансирането в междунационални проекти. Важно е българските компании да знаят, че няма да има конкретни средства за отделните държави, а кандидатстването ще става на конкурентен принцип, както е и с настоящия инвестиционен план за Европа, известен като плана "Юнкер". Конкретно в сферата на новите технологии българските компании имат висока конкурентоспособност, но е важно да бъдат смели и в бизнес плановете си и да се насочват все повече към разнообразно инвестиционно финансиране като рисковото или дяловото, а не както досега предимно банково кредитиране за покриване на оборотни разходи.
Например, сред одобрените по плана "Юнкер" е проект за развитие на енергийната инфраструктура на Копенхаген, който включва инсталиране на 67 вятърни турбини с височина по 90 м в Северно море. Други възможни проекти са поставяне на GPS системи за проследяване на публичен транспорт; внедряване на нови технологии и системи в производството и прочее.

- Как стои България, когато става дума за иновации и технологии?

- Българските постижения в областта на науката и иновациите са световно известни. От историческа гледна точка българската наука има добра репутация, но трябват много усилия, за да превърнем днешната ни наука в конкурентна в европейски и световен мащаб. 
Имаме историческата възможност да увеличим рязко икономическия си потенциал след няколко години, ако днес установим далновидна политика за науката и иновациите. С оглед на бързото развитие на технологиите и факта, че бъдещето принадлежи на икономиките на знанието, е задължително да се отнасяме с науката като с един от най-важните стратегически приоритети. Правителството полага много усилия в тази посока и съм сигурна, че ще продължи методично и решително.  

- Отделят ли България и Европа достатъчно средства за наука и иновации?

- Освен стимулираща правна уредба, за развитие на науката и иновациите са необходими средства. Към момента в България инвестираме 0.65% от БВП в наука. Според Европейската комисия ако достигнем ниво от 1% през 2020, ще можем да разчитаме на чувствителен принос на научния сектор към икономическия ни растеж. Тези средства обаче трябва да дойдат отнякъде и в тази връзка са важни усилията на правителството за събиране приходи чрез намаляване на контрабандата и сивата икономика, увеличаване на събираемостта на данъци и такси. Това са средства, които ще може да инвестираме в образование и наука. За да достигнем и дори задминем тази стойност, не е реалистично да се очаква разпределението на средствата от държавния бюджет да е достатъчно. Учените и техните институции трябва да проявяват инициатива и да се възползват от съществуващи възможности на европейско ниво. 
Например по "Хоризонт 2020" българските учени, изследователски институции и иновативни компании могат да се възползват много повече. Един от най-подценяваните инструменти, например, е Европейският съвет за научни изследвания, който предоставя щедри петгодишни грантове на учени от целия ЕС. Единственият критерий за оценка е качеството на научния проект. Тоест средствата са налични, но е важно нашите учени да се възползват от тях.

- Вторият прозорец на плана "Юнкер" е насочен тъкмо към наука, образование и иновации, а България изостава с проекти в тези области. Как и с какви проекти да се навакса това изоставане?

- Планът "Юнкер" предоставя финансиране за амбициозни проекти, които ще доведат до добавена стойност в бъдеще. Например, преди няколко месеца беше одобрен и финансиран проект за изграждането на нова високотехнологична учебна болница в Бирмингам, Великобритания. Проектът е публично-частно партньорство и включва създаването на капацитет с 666 нови болнични легла. В същото време университети, научни институти и отделни учени трябва да са смели и да търсят партньорства в други страни, да кандидатстват на европейско ниво за финансиране за конкретни проекти. Хубавата новина е, че ние сме едни гърди пред много от държавите в ЕС по възможности за адаптиране към новия икономически модел в Европа. Българските финансови институции и бизнеси са в челните редици в ЕС по използване на инструментите за финансиране на МСП. Това означава, че имаме капацитет и подготвени кадри да се възползваме от новите финансови инструменти. Редица пилотни проекти и програми на ЕИБ се прилагат успешно у нас за разлика от други страни от Централна и Източна Европа. Например, вече имаме четири проекта по плана "Юнкер" в частта за МСП за кредитиране в размер на почти 1 милиард лева в следващите години. Търговските банки СИБАНК, Райфайзенбанк и Прокредитбанк вече отпускат кредити с облекчени условия и двойно по-ниски гаранционни изисквания към бизнеса, защото средствата са гарантирани от ЕФСИ.

С екипа ми предоставяме непрекъснато информация до български компании и заинтересовани страни и сме винаги на разположение за съдействие. У нас се работи и за създаването на информационен консултантски хъб за кандидатстване по европейските инвестиционни проекти. Важно е бизнесът, научните институции, гражданите да бъдат активни и инициативни в търсенето и кандидатстването за инвестиционно финансиране.  

- Попаднахте в класацията за един от 40-те най-влиятелни евродепутати, които задават дневния ред в ЕС. Кои са за вас приоритетните въпроси и кои трябва да са приоритетите за ЕС през 21 век?

- Включването ми в класацията на "Политико" е голямо признание, защото показва, че аз и екипът ми вървим в правилната посока. Знак е, че сме откроили темите на деня, които са припознати от хората като смислени и необходими. Това ни дава още повече мотивация и енергия да работим за подкрепа на предприемачите и младите хора в Европа, както и развитието на новите технологии и единния цифров пазар. Важно е, изграждайки своите приоритети за 21 век, ЕС да работи с дълготрайна перспектива - не само за следващите 2-3 години, но и да мисли за 2025, 2030 г. Също толкова ключово с оглед на предизвикателствата пред нас е да увеличим  скоростта, с която взимаме решения. 

Това от само себе си означава, че трябва да подкрепим младото поколение в изграждането на качествата, необходими за реализацията в 21 век. За това образованието, насочено към развиването на практически умения, трябва да е приоритетно. Мислейки за 21 век, не можем да пропуснем новите технологии. Тук не говоря само за компютрите, интернет, платформите, които са вече част от нашето ежедневие. Време е да мислим и за технологиите на бъдещето като изкуствен интелект, роботиката, интернет на нещата. За това и дигиталните ни умения трябва да бъдат постоянно подновявани и неразделна част от образователния процес.

Всъщност много от тези технологии са вече реалност. Например, тази седмица за пръв път говорих с робот, който е изцяло 3D принтиран и усещането беше, че съвсем скоро подобно изживяване ще се превърне в ежедневие.