Поскъпването след въвеждането на еврото има моментен, но незначителен ефект, а реалните рискове идват от вътрешната политика. Това подчерта главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов в интервю за NOVA.
Според него ценовият шок, свързан с еврото, е минимален. „Големите промени идват от решенията на правителствата. Ако кабинетите са фискално безотговорни – с дефицити и ръст на разходи без икономическо покритие – тогава има опасност от инфлация, но това не е по вина на еврото“, обясни той.
Богданов подчерта, че банковата система в България е в добра форма и по-напреднала от тези на страни, които са въвели еврото преди десетилетие.
„Готовността на страната е висока – безкасовите плащания са широко разпространени, което прави прехода още по-лесен“, допълни икономистът.
Сред дългосрочните ползи той изтъкна по-добрата видимост на капиталовия пазар, повече инвестиции и намален политически риск.
България е в напреднала фаза на подготовка за членство в еврозоната. След присъединяването към ERM II през 2020 г. и приемането на ключови закони през 2024 г., страната очаква положителен конвергентен доклад през 2025 г., за да въведе еврото на 1 януари 2026 г.
Процесът остава зависим от стабилността на икономическата политика и политическата воля за реформи.
