„След като американският президент Доналд Тръмп обяви двуседмично спиране на огъня с Иран, лично се почувствах малко по-спокоен. Основният фактор за повишението на цените на горивата, което наблюдаваме, е именно военният конфликт в Близкия изток.
Няма как да се заблуждаваме – това е най-силният елемент, влияещ върху цените, включително и на бензиностанциите у нас“ - това заяви служебният министър на финансите Георги Клисурски в сутрешния блок на NOVA.
По думите му, подобно споразумение за намаляване на напрежението и деескалация на конфликта със сигурност е сред ключовите фактори за евентуално поевтиняване на петрола.
„Но има едно голямо „но“ – ще се задържи ли примирието, какво ще се случи след тези две седмици и как ще реагират пазарите?
От началото на конфликта през март видяхме, че първоначалното покачване на цените над 100 долара за барел доведе до почти ежедневно нарастване на цените на горивата у нас. Ако сега се наблюдава понижение, вероятно то ще бъде също плавно“, обясни той.
Клисурски уточни, че допълнителните разходи за мерки за подпомагане на гражданите заради високите горива, планирани от служебния кабинет, са около 125 милиона евро.
„Прогнозата за намаляване на растежа на БВП е около половин процент. Ако преди се очакваше ръст от 3,2% на годишна база, сега прогнозата е 2,6–2,7%. Този половин процент означава загуба от около половин милиард евро за икономиката заради конфликта в Близкия изток, при условие че цените на петрола не надхвърлят 125–150 долара за барел“, каза финансовият министър.
Относно предприетите от кабинета „Гюров“ мерки, Клисурски посочи, че целта е била да се действа балансирано.
„Не става въпрос просто за средно положение между двете крайности – да се даде повече или нищо, а да следваме препоръките на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Те, въз основа на опита от 2022 г., съветват мерките да бъдат таргетирани – насочени към най-уязвимите граждани и ключовите сектори на икономиката“, обясни той.
Министърът добави, че ЕК препоръчва да не се прилагат широки мерки, обхващащи всички граждани или сектори.
„Според мен намаляването на ДДС, включително за горивата, не е ефективна мярка. През 2022 г. видяхме, че при намаляване на ДДС за определени стоки, като ресторантьорски услуги или хляб, цените за потребителите не спаднаха осезаемо. Вместо това се намалиха приходите в бюджета, а част от ползата остана при търговците“, заключи Клисурски.
