В близо 21% от обектите в търговията с храни на системите за контрол за безопасност на продуктите се гледа формално. Това е един от изводите на изследване на приложението на европейските системи за качество и безопасност у нас. Проектът е финансиран по българо-швейцарска програма и ще бъде представен в Софийския университет утре, а пред БЛИЦ на доц. Жельо Владимиров съобщи в аванс част от резултатите.
Най-голям дял от изследваните фирми имат внедрени планове за самоконтрол за безопасността на храните, базиран на принципите на НАССР – съответно 61% от сектора на ХВП и 57% от търговията с храни. Още 24% от предприятията на ХВП и 23% от сектора на търговията и храненето са в процес на въвеждане на НАССР.
Може да се очаква, че през 2008 г. близо 90% от предприятията от ХВП и 80% от фирмите от търговията и храненето ще имат НАССР план, коментира доц. Владвимиров. Само 8% от фирмите на четирите сектора на ХВП посочват, че системите за управление на безопасността на храните се преглеждат и подобряват по-рядко от 1 път годишно (5%) или изобщо не се извършва такъв преглед (3%), което свидетелства, че системите не са внедрени формално.
В по-голямата си част както производителите, така и търговците виждат ползите от спазването на законовите изисквания за безопасност на храните посредством съответните системи за управление. Все пак всеки 10-ти от сектора на търговията заявява, че няма никаква полза от подобни системи. Освен това, основната цел на тези системи (предпазване здравето на потребителите) се пречупва винаги през бизнес-интересите на фирмите, в случая нарастването на пазарния дял.
Близо половината от производителите и търговците с храни са отговорили, че нямат (или не очакват) никакви неблагоприятни последствия от въвеждането на изискванията за безопасност на храните. Основното притеснение за около 1/3 от тях е намаляването на конкурентоспособността на вътрешния пазар, предимно за микрофирмите. 
Сравнението показва, че компаниите от ХВП са много по-изрядни в поддържането на веригата на проследяемост. Въпреки това от 30 до 40% от тях невинаги получават документ за съответствие/произход относно използваните суровини, опаковки, машини, инструменти, хладилни системи и транспортни средства, а около 1/3 не винаги издават такива сертификати. Тази ситуация е най-тревожна сред хлебопроизводителите и сладкарите и производителите на консерви. В същото време около 70% от обектите за продажба на храни едва ли могат да се похвалят с това, че имат документ за съответствие/произход на продаваните от тях продукти. 
Над половината от търговците с храни не правят регулярен контрол на годността на храните, а над половината от производителите нямат система да блокиране и изтегляне на продукция с изтекъл срок на годност. Системи за разглеждане оплакванията на клиентите имат 31% от фирмите на ХВП и едва 24% от търговските обекти. Комбинацията на тези резултати с мненията относно активността на потребителите ни кара да смятаме, че потребителят в България съвсем не е номер едно за фирмите, които произвеждат и търгуват с храни. Въпреки че 72% твърдят, че в страната има активни потребители, очевидно натискът за спазването на изискванията от страна на гражданите, както и от страна на Асоциацията на потребителите е още твърде слаб. Над 70% от изследваните фирми от двата сектора попадат в зоната до 10 рекламации за 2006 г. Предвид обаче мнението на анкетираните относно слабия потребителски натиск, може де се предположи, че малкият брой рекламации до голяма степен се дължи на този фактор, а не толкова на качество на продуктите.
В сравнение с предишните години, ситуацията със суровините се е подобрила, но до голяма степен това се дължи на нарастването на вноса. Производителите на зеленчукови и плодови консерви имат по-високи дялове сред тези, за които количеството (20%), качеството (25%) и сроковете за доставка (18%) на суровината е сериозен проблем. Проблем с количеството на млякото имат 50% от фирмите от този сектор, с качеството – над половината (55%), а с цените от местни и вносни източници (съответно 21,5% и 17,2%). В последните месеци на 2007 г. и в началото на 2008 г. суровинният проблем в този сектор се задълбочи. Според мненията на анкетираните за пазара на суровини могат да се направят следните изводи: (1) не може да се очаква недостиг на суровини за съответните браншове като цяло; (2) предлаганите суровини ще бъдат с по-високи цени, но и в по-голяма степен ще отговарят на евростандартите; (3) няма да има рязко увеличение в обема на суровините и не се очаква бързо този пазар да стане по-регулярен.
Въпреки че конкурентната среда също се е подобрила, 42% от предприятията на ХВП са на мнение, че ЗЗК не действа ефективно (главно сред хлебопроизводителите – 52%), а 64% са съгласни, че нерегламентираното производство в „сивата икономика” остава главна спирачка пред свободната конкуренция (предимно сред преработвателите на месо – 74%). Малко над 1/3 посочват фирмите с монополно положение, главно от хлебопроизводителите и сладкарите (40%).
Близо 23% или 76 предприятия от ХВП изнасят продукция, като сред тях преобладават производителите на консерви (52%) и млекопроизводителите (35%). Най-малко износители имат производителите на хляб и сладкарски изделия (5%) и месопреработвателите (12%). Най-висок дял имат фирмите, които изнасят за другите страни на ЕС (16% или 53 на брой). Като най-перспективни се очертават пазарите на ЕС и Балканските страни и в по-малка степен – тези на САЩ, Русия и другите страни.
Само 1/3 от фирмите на ХВП и 1/5 от компаниите в сферата на търговията и общественото хранене смятат, че могат да се справят с предизвикателствата на единния европейски пазар. За около 60% от предприятията на ХВП и над половината от търговски обекти основната заплаха от членството на България в ЕС е в очакваните по-високи разходи за труд и качество на продуктите, а за 40% от тях – в трудността при намиране на квалифицирани служители. Най-песимистични за развитието на сектора се очертават микрофирмите, от бранша на хлебопроизводството и донякъде на месопреработването. /БЛИЦ