Фабриката за кварцовото стъкло “Хереус” в Битерфелд и тази за авточасти “Немак” във Вернигероде на пръв поглед нямат почти нищо общо помежду си. Но и двете прибягват до една и съща необичайна маневра, за да се справят с индустриалния спад в Германия. Те са сред десетките предприятия, въвели “съкратени работни часове” за своите служители. Германия е в десетата си поредна година на икономически растеж, като безработицата е близо до рекордно ниско ниво от обединението насам.

Но американско-китайската търговска война, страховете от Брекзит без сделка и охлаждането на автомобилния пазар дават сериозно отражение върху експортно ориентираната германска икономика.

“Нашите членове ни казват, че икономическият бум е приключил”, казва Стефан Кампетер, ръководител на работодателската асоциация BDA. “Свидетели сме на странично движение, с потенциален риск от спад”. Поръчките намаляват, износът е в застой, а производството в много отрасли е в упадък. Миналата седмица германското министерство на икономиката заяви, че очаква слабостите в индустриалния сектор да продължат през следващите месеци.

“Германската преработваща промишленост на практика е в рецесия от средата на 2018 г.”, казва Тимо Волмерсхаузер, зам.-директор на Центъра за макроикономика и изследвания Ifo. Тази слабост хвърля отражение върху цялата еврозона и може да накара ЕЦБ да предприеме нови стъпки в подкрепа на нейната икономика.

Управителният съвет на банката заседава в четвъртък и много инвеститори очакват намаление на лихвата по депозити на ЕЦБ, която вече е минус 0,4%, както и подновяване на изкупуването на облигации по-късно през годината. Тенденциите в промишлеността вече оставят отпечатък и върху трудовите практики в страната. Неотдавнашно проучване на Волмерсхаузер установява, че все повече компании опитват да ограничат разходите си за заплати чрез намаляване на работното време на служителите – признак за липса на поръчки и забавяне в производството.

Явлението е особено разпространено в тежкото машиностроене като производството на влакове, самолети и отбранително оборудване, където 30% от фирмите са прибягнали до съкратено работно време. Като цяло, 3,8% от производителите са предприели тази тактика, но очакванията са цифрата да се повиши до 8,5% през идното тримесечие.

Предимствата на съкратеното работно време са очевидни: според германското законодателство, държавата покрива по-голямата част от разликата в заплата на работника, ако неговият работодател е бил принуден да съкрати часовете поради икономически спад. Политиката е въведена след финансовата криза от 2008 г., с цел да се предотвратят масови съкращения. Според данни на Федерално бюро по труда, “допълващото” плащане, известно като “надбавка за кратко време”, е преведено на 44 000 работници през април тази година, в сравнение с едва 13 000 за април 2018 г. В по-широк план, компаниите вече не наемат така агресивно, както преди.

“Само за няколко месеца германските фирми се превърнаха от най-напористи в наемането на персонал в най-неуверени в еврозоната”, коментира Фил Смит, главен икономист на IHS Markit. По-мрачно настроение се наблюдава и в последните изявления на компаниите. Химическият гигант BASF заяви, че ще съкрати 3000 работни места в страната през следващите месеци.