Германия, която е един от най-големите потребители на въглища в света, ще закрие всичките си 84 електроцентрали на въглища в следващите 19 години, за да спази международните си ангажименти в борбата срещу климатичните промени, обявиха от експертната държавна комисия.

Изявлението бележи значителна промяна за най-голямата европейска икономика — страна, която дълго време бе лидер в намаляването на въглеродните емисии, преди да се превърне в изоставаща по този показател в последните години.

Електроцентралите на въглища генерират 40% от електричеството на Германия, което е по-малко, в сравнение с последните години, когато въглищата доминираха електродобива.

“Това е историческо постижение,” казва Роналд Пофала, председател на 28-членната държавна комисия, по време на пресконференция в Берлин след продължила 21 часа заседателна сесия. Решението сложи край на седеммесечните спорове.

“Това решение далеч не бе сигурно, но го постигнахме,” казва Пофала. “До 2038 г. в Германия вече няма да има никакви електроцентрали на въглища.”

Планът включва разходи в размер на 45 млрд. долара разходи за смекчаване на ефекта от взетото решение в регионите, където се добиват въглища. Препоръките на комисията се очаква да бъдат приети от правителството на канцлера Ангела Меркел.

“Това е голям момент за климатичната политика в Германия, който може да направи страната отново лидер в борбата с климатичните промени,” казва Клаудия Кемферт, преподавател по енергийна икономика в Германският институт за икономически изследвания DIW.

“Това също така е важен сигнал за света, че Германия отново се отнася сериозно към климатичните промени: много голяма промишлена нация, която разчита толкова много на въглищата, спира да ги използва.”

Решението за спирането на използването на въглища за добив на енергия идва след взетото преди това от правителството смело решение за спирането на всички ядрени електроцентрали до 2022 г. след трагедията с Фукушима в Япония през 2011.

По онова време то бе силно критикувано като безразсъдно от страна на бизнес лидери, които се опасяваха, че това ще повиши цените на електричеството и ще отслаби конкурентоспособността им. Те също така посочваха, че нито една друга голям индустриална държава не е последвала Германия с подобно решение.

Общо 12 от 19 ядрени електроцентрали на страната вече спряха работа.

Планът за елиминиране на електроцентралите на въглища, както и на ядрените електроцентрали, означава, че Германия ще разчита на енергията от възобновяеми източници, която ще осигурява между 65% и 80% от електроенергията в страната до 2040 г.

Миналата година електроенергията от ВЕИ изпревари въглищата като основен енергиен източник и сега осигурява 41% от електричеството на страната.

Емисиите от въглероден диоксид на Германия паднаха значително в началото на 90-те години, основно заради имплозията на Източна Германия и нейната силно замърсяваща индустрия. Въпреки това, страната продължи да разчита на електроцентрали на въглища за значителен дял от своето електричество.

Влиятелните компании за комунални услуги и трудови синдикати поддържаха работата на ТЕЦ-овете на въглища, а предишни правителства дори планираха да увеличат броя им, за да компенсират закриването на ядрените електроцентрали.

В Германия все още има около 20 000 работни места пряко свързани с въгледобивната индустрия и 40 000 непряко свързани с нея.

Въглищата, които са евтини и в изобилие, са основният източник на енергия в световен мащаб за добив на елетричество и ще останат такива, въпреки излизането на Германия.

Администрацията на щатския президент Доналд Тръмп пренаписва правилата за вредните емисии от използването на въглища, което е добре дошло за силно замърсяващите предприятия.

Германската комисия, отправила препоръки за затваряне на електроцентралите на въглища, включва лидери от федералното и местното управление, както и представители на синдикатите и индустрията, учени и природозащитници.

Германия дълго време се считаше за глобален лидер в борбата с климатичните промени, но бе принудена да признае през последните години, че няма да постигне целта си да намали емисиите от въглероден диоксид с 40% в периода 1990 - 2020 г. Намалението се очаква да бъде 32%.

Въпреки проблемите от последните години, които накараха някои критици да обвинят Германия в лицемерие, Кемферт смята, че решението за комисията вероятно ще помогне на страната да намали емисиите с 55% до 2030 г. и с 80% до 2050 г.

“Хубаво е, че Германия вече има ясен план за отказа от въглищата и към намаляване на въглеродните емисии,” казва Марти Кайзер, изпълнителен директор на Грийнпийс Германия, който е и член на комисия.

Кайзер и други природозащитници обаче бяха разочаровани от факта, че не са постигнали целта си за отказа от въглищата до 2030 г. Проучване на телевизия ZDF показа, че 73% от германците подкрепят по-бързия отказ от суровината.

Ръководителите на четирите провинции, които ще бъдат сериозно засегнати от решението, също бяха разочаровани, че не получиха общо 68 млрд. долара, за които настояваха.

В препоръките е включена и точка, според която напредъкът към поставените цели трябва да бъде преглеждан на всеки три години. Също така окончателната цел може да бъде издърпана напред, ако е възможно, с три години - до 2035 г.

Поървоначалните таргети са значителни, като според тях една четвърт от електроцентралите на въглища в страната с капацитет от 12.5 гигавата трябва да бъдат закрити до 2022 г. Това означава че около 24 електроцентрали ще спрат работа в първите три години.

До 2030 г. Германия трябва да е останала с около осем електроцентрали на въглища, които ще генерират 17 гигавата електричество, според комисията.