Сделките с къщи в София изпреварват броя на продажбите на четиристайни и петстайни апартаменти, показва анализ на компания за недвижими имоти. Въпреки, че делът на сделките с къщи и големи жилища е малък, тъй като 80% от покупките в столицата се формират от двустайни и тристайни апартаменти, данните показват промяна в предпочитанията на хората с високи доходи.

5% от сделките в София през тази година са били с къщи, а 3% е делът на продажбите на многостайни апартаменти. За сравнение, през 2017 г. многостайните жилища са формирали 7% от всички сделки, а покупките на къщи са имали дял само от 2%. Едностайните апартаменти се нареждат на трета позиция по брой сделки, веднага след двустайните и тристайните, но все пак сделките с тях са малко, заради сравнително високата цена за това пространство в жилището.

Експертите на компанията посочват, че има промяна в нагласите и поведението на купувачите на пазара в столицата. Те продължават да бъдат активни, но вече не са склонни да купуват на всяка цена. Първо искат да се информират и ориентират на пазара, за да сключат най-добрата сделка. Затова се интересуват от предлагането в повече квартали, правят огледи, но по-бавно пристъпват към покупка. Все пак клиентите, които са решени да купуват, откриват подходящия имот за себе си в кратки срокове, съобщава "Труд".

Над 85% от купувачите сключват сделка в рамките на 3 месеца. През последното тримесечие делът на продадените имоти за период между 3 и 6 месеца се увеличава с 4%, за сметка на тези, реализирани за по-малко 1 месец. Най-много сделки – 28%, са сключени между първия и третия месец от обявяването на имота. Цените на имотите в столицата не спират да поскъпват и през второто тримесечие, макар и с по-леки темпове от 7,7% спрямо края на 2017 г. В не толкова привлекателните райони за живеене поскъпването е минимално за разлика от предпочитаните квартали и тези с експанзия на новото строителство, където ръстът е по-голям. Тенденцията при купувачите е ясна – търсят жилища с достъп до градски транспорт, повече зеленина и паркинг.

Kрайните квартали на столицата стават все по-предпочитани за по-бюджетни покупки. Доскоро по-слабо търсени и извън полезрението на купувачите, тези квартали вече дават заявка за по-добро позициониране сред предпочитанията на клиентите. Средната цена за имот в София достига 990 евро за квадратен метър, като най-високи са цените в Центъра (1382 евро за кв.м) и в Лозенец (1356 евро за кв.м), а най-ниски са в Надежда (787 евро за кв.м) и Красна поляна (751 евро за кв.м). Кварталите Хаджи Димитър, Света Троица, Сухата река и Борово отбелязват средно поскъпване с 6 до 8 на сто, а предпочитан квартал като Витоша отбелязва твърде нисък процент на ръст от 4,11%, вероятно заради презастрояването му. От другата страна, инвеститорите следят поведението на клиентите и се стремят да съобразяват цените на новите си проекти с ситуацията на пазара.

“При ексклузивните проекти все повече строителни предприемачи са склонни да се вслушат в съветите ни при формиране на офертните цени”, коментира Гергана Тенекеджиева, оперативен директор на компанията, и допълни: “Докато при индивидуалните продавачи промяната в нагласите се осъществява по-трудно и изисква повече време. Продължаващият ръст на цените за последните две години им даде увереност, че те са посилните на пазара”.

От компанията прогнозират, че ръстът на цените ще продължи в предпочитаните от купувачите столични квартали, както и за определени жилища. 

Ипотечното кредитиране, което дава най-силен тласък на жилищния пазар, през 2018 г. надхвърля значително обема от миналата година. По данни на БНБ до края на октомври отпуснатите жилищни заеми нарастват с 10,2% на годишна база. Експертите на компания за недвижими имоти уточняват, че купувачите стават все по-уверени при взимането на кредит.

 46% от покупките на жилища стават със собствени средства. “Ако през 2017 г. клиентите разчитаха предимно на банково участие между 50% и 80%, то през тази година зачестява търсенето на 100% финансиране на сделката”, посочва оперативният директор на компанията Гергана Тенекеджиева и допълва: “По-младите клиенти и семейства, които не разполагат със спестени средства, избират възможности за пълно финансиране на покупката. Често съчетават жилищен с потребителки кредит, за да компенсират самоучастието в ипотеката”. Все пак голям е делът на покупките със собствени средства – 46%.

“С покачването на инфлацията и ниските лихви по депозитите, хората все повече търсят изгодни алтернативи за спестяванията си, като ги влагат в активи, които не губят стойността си. Най-често това са недвижими имоти, от една страна заради дългосрочната перспектива на инвестицията, а от друга – заради народопсихологията на населението по отношение на жилищата”, добавя Тенекеджиева. По думите й доходността от инвестицията в имот в големите градове достига 4-5% при лихви по депозитите доста под 1%, на фона на годишна инфлация от около 3,5%.

Доскоро по-слабо търсени и извън полезрението на купувачите, столичните квартали Дружба и Овча купел вече дават заявка за по-добро позициониране сред предпочитанията на клиентите. В Овча купел влияние оказва изграждането на метрото. Свързването на квартала с подземния транспорт ще улесни значително придвижването, което е предпоставка за по-голям интерес за покупка. А цените в района все още са далече под средните за София и имотите се позиционират в нисък към среден ценови клас.

Освен това кварталът предлага добри възможности за инвестиционна покупка, заради близостта до Нов български университет и търсенето на наеми наоколо. Промяната в Дружба до определена степен също се обуславя от транспортната мрежа. Освен с изградената вече метростанция, кварталът привлича купувачи и заради близостта до две от основните офис зони – Бизнес парка и бул. Цариградско шосе. Развитието на Дружба 2 и реализирането на множество проекти ново строителство позволиха да се промени и самият имидж на района. Поскъпването на имотите се проявява и в разпределението на сделките по ценови сегменти. Най-голям е делът на покупките за над 70 хил. евро – 62%.